Выбрать главу

— И така вие сте тук във Вади Халфа — отбеляза той замислено.

— Тук, на този кораб съм.

— Искате да кажете, че…

— Ще се върна заедно с вас в Шелал.

Еркюл Поаро вдигна вежди.

— Това е много интересно. Искате ли да пийнем нещо?

Те влязоха в панорамния салон, сега съвсем празен. Поаро поръча уиски за полковника и двойна оранжада с много захар за себе си.

— Значи ще пътувате с нас на връщане — каза той, като отпи от чашата си. — Бихте се върнали по-бързо с правителствения параход, който пътува и денем, и нощем, нали?

Полковник Рейс кимна одобрително.

— Както винаги, сте съвсем прав, мосю Поаро — каза той сърдечно.

— Тогава пътниците?

— Един от тях.

— Кой ли може да бъде? — попита Еркюл Поаро с очи в украсения таван.

— За нещастие и аз не зная — каза тъжно; Рейс.

Поаро изглеждаше заинтригуван.

— Няма нужда да пазя тайни от вас. Преживели сме доста заедно, тук и там. Не преследваме хората, които привидно са начело на метежниците. Интересуваме се от тези, които много хитро доближават клечката до барута. Те бяха трима. Единият е мъртъв. Другият е в затвора. Търся третия. Този човек е извършил пет или шест хладнокръвни убийства и е един от най-умните платени подстрекатели, които някога са действали… Той е тук, на този кораб. Знам това от няколко реда в едно писмо, което мина през ръцете ни. След като го дешифрирахме, прочетохме следното: „X ще пътува на «Карнак» от седми до тринайсети.“ Не пише под какво име ще пътува X.

— Имаше ли някакво описание?

— Не. Само това, че е от американски, ирландски, или френски произход. Нещо като смесена порода. Това много не ни помага. Имате ли някаква идея?

— Е, да, идея… — каза замислено Поаро.

Толкова добре се разбираха, че Рейс престана да го разпитва. Той знаеше, че Еркюл Поаро никога няма да проговори, ако не е сигурен в думите си.

Детективът се почеса по носа и каза загрижено:

— На този кораб става нещо, което ме безпокои.

Рейс го погледна въпросително.

— Представете си, едно лице, да речем А, което жестоко е оскърбило лицето Б. Б жадува за отмъщение и отправя заплахи.

— А и Б са на този кораб?

— Точно така — кимна Поаро.

— Б е жена, нали?

— Съвсем правилно. Полковникът запали цигара.

— Не бих се тревожил. Хора, които разправят наляво и надясно какво ще направят, обикновено си остават само с приказките.

— И е напълно вярно, особено, когато се отнася за жени, бихте казали вие.

Но въпреки това той изглеждаше неспокоен.

— Нещо друго? — попита Рейс.

— Да, има и нещо друго. Вчера лицето, А бе на косъм от смъртта, смърт, която много лесно би могла да се представи за нещастен случай.

— Нещастен случай, режисиран от Б?

— Там е работата, че не. Б не би могъл да има нищо общо.

— Тогава това е било нещастен случай.

— Предполагам, но не ми харесват такива инциденти.

— Напълно ли сте сигурен, че Б не би могъл да има пръст в тази работа?

— Абсолютно.

— Е, случват се съвпадения. Между другото кой е А? Някоя особено противна личност?

— Напротив. А е очарователна, богата, красива млада дама.

Рейс се засмя.

— Звучи ми съвсем като историйка от роман.

— Може би. Но, уверявам ви, приятелю, загрижен съм. Ако съм прав, а все пак аз винаги имам навика да бъда прав — Рейс се усмихна скришом при това обичайно за Поаро изявление, — тогава имаме повод за дълбоко безпокойство. А и сега вие усложнявате нещата. Твърдите, че на „Карнак“ има убиец.

— Той обикновено не убива очарователни млади дами.

Поаро поклати глава в несъгласие.

Страхувам се, приятелю — каза той, — страхувам се… Днес посъветвах тази дама, мадам Дойл, да замине със съпруга си за Хартум и повече да не се връща на този кораб. Но те не се съгласиха. Моля се на небето да пристигнем в Шелал благополучно.

— Не гледате ли прекалено мрачно на нещата?

Другият поклати глава.

— Страхувам се — каза той просто. — Да, аз, Еркюл Поаро, се страхувам…

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

В тихата гореща вечер на следващия ден Корнелия Робсън стоеше в храма на Абу Симбел. „Карнак“ отново бе хвърлил котва там, за да могат туристите още веднъж да разгледат храма, този път на изкуствено осветление. Разликата беше значителна и Корнелия отбеляза това с учудване на мистър Фергюсън, който стоеше до нея.