— Разбира се, часовете по живопис са много интересни. Миналата зима ходих на курс по…
(Колко ли беше часът? Сигурно беше много късно. А тя говореше ли, говореше. Поне да беше се случило нещо наистина интересно…)
И веднага като че ли в отговор на желанието й, нещо се случи. Само че в този момент това изглеждаше напълно естествено.
Жаклин обърна глава и произнесе:
— Натисни звънеца, Саймън. Искам още един джин.
Саймън Дойл вдигна очи от списанието и каза тихо:
— Стюардите са си легнали. Минава полунощ.
— Казвам ти, че искам още един джин.
— Достатъчно пи тази вечер, Джеки.
Тя се обърна рязко към него.
— Какво, по дяволите, те засяга това?
— Никак не ме засяга — сви рамене той.
Очите й се втренчиха в него една-две минути.
След това тя изрече:
— Какво става с теб, Саймън? Страхуваш ли се?
Той не отговори и демонстративно взе списанието си.
Корнелия измърмори:
— О, скъпа, толкова е късно, аз трябва… Тя започна да рови в ръкоделието си, изпусна един напръстник…
Жаклин каза:
— Няма да си лягате. Искам тук да има още една жена, да ме подкрепя. — И пак се разсмя. — Знаете ли от какво се страхува Саймън? Страхува се, че ще ви разкажа историята на своя живот.
— О, така ли?
Корнелия беше жертва на противоречиви чувства. Беше ужасно смутена, но в същото време и приятно развълнувана. Колко, колко мрачен беше Саймън Дойл!
— Това е много тъжна история — каза Жаклин с нежен, но глух и подигравателен глас. — Той се държа доста лошо с мен, нали, Саймън?
— Отивай да спиш, Джеки. Ти си пияна — каза грубо Саймън Дойл.
— Ако се притесняваш, скъпи Саймън, по-добре си иди.
Саймън Дойл я изгледа. Ръката, с която държеше списанието, леко трепереше, но той каза твърдо:
— Ще остана.
Корнелия избъбра за трети път:
— Аз наистина трябва… толкова е късно…
— Няма да си тръгвате — каза Жаклин и със светкавичен жест я накара отново да седне. — Вие ще стоите тук и ще чуете какво ще кажа.
— Джеки — каза Саймън рязко, — не ставай глупачка! За бога, върви да спиш.
Жаклин внезапно се надигна от стола. Порой от свистящи, тихи звуци се заизлива от устата й.
— Страхуваш се от скандал, нали? Защото си типичен англичанин, толкова благовъзпитан! Искаш да се държа „прилично“, нали? Но мен не ме е грижа дали се държа прилично, или не! По-добре се махай веднага оттук, защото имам намерение да говоря… дълго.
Джим Фенторп внимателно затвори книгата си, прозя се, погледна часовника си, стана и бавно излезе — типична английска постъпка, но много неубедителна.
Жаклин се извъртя на стола си и погледна с гняв Саймън.
— Проклет глупак — каза тя прегракнало, да не би да мислиш, че ще се държиш с мен по този начин и ще ти се размине безнаказано?
Саймън Дойл разтвори устни, после пак ги стисна. Седеше безмълвен, като че ли се надяваше, че яростта й ще утихне, ако не я предизвиква с думи.
Хрипкавият и неясен глас на Жаклин зашемети Корнелия, която съвсем не беше свикнала с такива бурни емоции.
— Казах ти, че ще те убия, ако ме изоставиш заради друга жена… Мислиш, че се шегувам? Грешиш. Досега само чаках! Ти си моят мъж! Чуваш ли? Ти ми принадлежиш…
Саймън все още мълчеше, Жаклин бръкна за секунда в чантичката си и се наклони напред.
— Казах ти, че ще те убия, и не се шегувам… — В ръката й внезапно се появи нещо светло и блестящо. — Ще те застрелям като куче… като мръсно псе, каквото си…
Най-после Саймън се събуди от вцепенението си. Скочи на крака, но в този миг тя натисна спусъка…
Той се сгърчи на две и падна върху един стол… Корнелия изпищя и се втурна към вратата. Джим Фенторп беше на палубата, облегнат на парапета. Тя закрещя:
— Мистър Фенторп… Мистър Фенторп…
Той изтича към нея. Тя го сграбчи и запелтечи несвързано:
— Тя го застреля… О, тя го застреля!
Саймън Дойл беше все още полулегнал на стола… Жаклин стоеше като парализирана. Тялото й силно се тресеше, а разтворените й от ужас очи бяха заковани в аленото петно, което бавно се прецеждаше през крачола му, точно под коляното, където той притискаше кърпичката си към раната…
— Аз не исках… О, господи, наистина не исках… — заекна тя.
Пистолетът падна с трясък на пода от треперещите й пръсти. Тя го ритна встрани и той се плъзна под един диван.
Саймън проговори тихо?
— Фенторп, за бога, някой идва… Кажете, че е станало произшествие, че всичко е наред. Не трябва да има скандал.
Фенторп кимна бързо, с разбиране. Запъти се към вратата, където се показа изплашено лице на нубиец.
— Всичко е наред, всичко е наред! Само на шега!
Черното лице го погледна със съмнение и недоумение, после се успокои. Зъбите блеснаха в широка усмивка. Момчето кимна и си отиде. Фенторп се обърна.