— Всичко е наред. Мисля, че никой друг не е чул. Изстрелът прозвуча като тапа. А сега…
Той млъкна изумен. Жаклин внезапно зарида истерично.
— О, господи, искам да умра… Ще се убия. По-добре да умра… Какво направих, какво направих?
Корнелия бързо пристъпи към нея.
— Тихо, тихо, скъпа.
Саймън с обляно в пот чело и изкривено от болка лице настоя:
— Отведете я. За бога, отведете я оттук! Заведете я в каютата й, Фенторп. Вижте мис Робсън, извикайте вашата медицинска сестра. — Той ги погледна умолително. — Не я оставяйте, преди да сте сигурни, че сестрата е край нея и е в безопасност. След това намерете моя приятел Беснер и го доведете тук. И за бога, внимавайте жена ми да не узнае нищо за това.
Джим Фенторп отново кимна с разбиране. Мълчаливият млад мъж се държеше хладнокръвно и опитно в това извънредно положение.
Двамата с Корнелия извлякоха ридаещото и съпротивяващо се момиче от салона и го поведоха към каютата. Но там се оказаха в по-голямо затруднение. Тя зарида високо и започна да се бори с тях, за да се освободи.
— Ще се удавя… Ще се удавя… Не мога да живея повече… О, Саймън, Саймън!
Фенторп каза на Корнелия:
— По-добре извикайте мис Бауърс, а аз ще остана тук, докато дойдете.
Корнелия кимна и бързо излезе.
Веднага след това Жаклин сграбчи Фенторп.
— Кракът му е счупен… кърви… Кръвта му ще изтече и той ще умре. Трябва да отида при него… О, Саймън, Саймън, как можах?
Повиши глас и Фенторп каза настойчиво:
— Тихо, тихо… той ще се оправи.
Тя отново започна да се боричка с него.
— Пуснете ме! Пуснете ме да се хвърля зад борда… Оставете ме да свърша с всичко!
Фенторп я хвана за раменете и я принуди да седне на леглото.
— Трябва да стоите тук. Не вдигайте шум и се съвземете. Казвам ви, че всичко е наред.
За негово облекчение изтерзаното момиче малко се успокои, но той наистина се зарадва, когато завесата се дръпна и деловата мис Бауърс, увита в ужасно кимоно, влезе, придружена от Корнелия.
— Е — каза мис Бауърс енергично. — Какво има?
И се залови за работа без никаква изненада или безпокойство.
Фенторп с признателност остави съкрушеното момиче във вещите й ръце и забърза към каютата на доктор Беснер. Почука и влезе, без да чака отговор.
— Доктор Беснер?
Дочу се ужасно хъркане и след това стреснат глас:
— А? Какво има?
Фенторп вече бе запалил лампата. Докторът премигна срещу него, подобен на огромен бухал.
— Дойл. Ранен е. Мис дьо Белфор стреля по него. Той е в салона. Можете ли да дойдете?
Храбрият доктор не се смути. Зададе няколко кратки въпроса, обу чехлите си, облече халата, взе малка чанта с необходимите инструменти и се запъти с Фенторп към салона.
Саймън бе успял да отвори прозореца до себе си. Облегнал глава на прозореца, той вдишваше дълбоко. Лицето му имаше ужасен цвят.
Доктор Беснер се отправи към него.
— Е? Какво има?
Кърпичката, напоена с кръв, лежеше на килима, на който очертаваше тъмно петно.
Прегледът беше прекъсван от тевтонски възклицания и сумтене.
— Да, това е лошо… Костта е счупена. Голяма загуба на кръв. Хер Фенторп, ние двамата трябва да го пренесем в каютата ми. Ето така. Той не може да ходи. Трябва да го носим, ей така.
Докато го вдигаха, Корнелия се появи на входа. Докторът я видя и изръмжа одобрително.
— А, вие ли сте? Добре. Елате с нас. Имам нужда от помощ. Ще ми бъдете по-полезна от този приятел тук, много блед ми изглежда.
Фенторп се усмихна измъчено.
— Да извикам ли мис Бауърс? — попита той.
Доктор Беснер погледна изпитателно Корнелия.
— Вие ще се справите много добре, мис заяви той. — Няма да припаднете или да се държите глупаво, нали?
— Ще сторя, каквото ми кажете — каза Корнелия въодушевено.
Беснер кимна доволен. Процесията мина по палубата. Следващите десет минути бяха изцяло отдадени на хирургията и на мистър Фенторп не му беше никак приятно. Той тайно се засрами от по-голямата твърдост на Корнелия.
— Е, това е най-доброто, което мога да направя — съобщи доктор Беснер. — Държахте се като герой, приятелю. — Той потупа одобрително Саймън по рамото. След това нави ръкава му и извади подкожна спринцовка.
— Сега ще ви дам нещо, за да заспите. А съпругата ви знае ли?
Саймън каза с отпаднал глас:
— Не трябва да разбере до сутринта… — Продължи: — Не обвинявайте Джеки… Аз съм виновен. Държах се безчестно с нея… Бедното дете, тя не знаеше какво прави…
Доктор Беснер кимна с разбиране.
— Да, да, разбирам.
— Вината е моя — настоя Саймън. Очите му, се спряха на Корнелия. — Някой трябва да остане с нея. Може да се нарани…