Докторът го инжектира. Корнелия каза със спокойна увереност:
— Всичко е наред, мистър Дойл. Мис Бауърс ще бъде с нея цялата нощ…
Сянка на благодарност премина по лицето му. Тялото му се отпусна. Очите му се затвориха. Внезапно той рязко ги отвори.
— Фенторп?
— Да, Дойл?
— Пистолетът… не го оставяйте… да се търкаля там. Момчето ще го намери сутринта.
Фенторп кимна.
— Правилно. Сега ще отида да го прибера. Той излезе и се запъти към салона. Мис Дауърс се появи пред каютата на Жаклин.
— Сега ще бъде по-добре — каза тя. — Инжектирах я с морфин.
— Но ще останете с нея, нали?
— О, да. Морфинът действува възбудително на някои хора.
Фенторп продължи към салона.
След около три минути се чу почукване на каютата на Беснер.
— Доктор Беснер?
— Да? — Едрият мъж се появи.
Фенторп му направи знак да излезе на палубата.
— Вижте, не намерих пистолета…
— Какво?
— Пистолета. Момичето го изпусна и го ритна встрани под един диван. Сега не е там.
Двамата се втренчиха един в друг.
— Но кой може да го е взел?
Фенторп сви рамене.
— Хм, интересно. Но не виждам какво можем да направим — промърмори Беснер.
Недоумяващи и леко разтревожени, двамата мъже се разделиха.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Еркюл Поаро точно бършеше пяната от прясно избръснатото си лице, когато чу бързо почукване на вратата и полковник Рейс влезе безцеремонно след това, като затвори вратата след себе си.
— Инстинктът ви беше безпогрешен. Това се случи — каза той.
Поаро наостри слух и попита рязко:
— Какво се случи?
— Линет Дойл е мъртва… Простреляна в главата снощи.
Поаро остана безмълвен за секунда. Два ярки спомена изплуваха в него. Едно момиче в градина в Асуан, рязък, задъхан глас, който шепнеше; „Как искам да притисна хубавия си малък пистолет до главата й и само да натисна спусъка“. И друг, по-неотдавнашен същият глас, който казва: „Човек чувствува, че не издържа повече — това е ден, когато нещо рухва“, и тази странна, мигновена молба в очите й. Какво беше станало с него? Защо не отвърна на тази молба? Той беше сляп, ням, замаян от нуждата за сън… Рейс продължи:
— Имам официално становище по въпроса. Случаят е в моите ръце. Корабът трябва да отплува след половин час, но ще бъде задържан, докато наредя. Възможно е, разбира се, убиецът да е дошъл от брега.
Поаро поклати глава.
— Добре — съгласи се Рейс. — Ще изключим това предположение. — Е, драги, от вас зависи. Това е вашата област.
Поаро се обличаше бързо.
— На ваше разположение съм — каза той.
Двамата мъже излязоха на палубата.
Рейс каза:
— Беснер трябва да е там сега. Изпратих стюарда да го извика.
На кораба имаше четири каюти първа класа, с баня. Едната от лявата страна беше заета от доктор Беснер, а другата от Андру Пенингтън. От дясната страна едната каюта беше заета от мис ван Шойлер, а другата до нея — от Линет Дойл. Каютата на съпруга й беше в съседство.
Пребледнял стюард стоеше пред каютата на Линет Дойл. Той им отвори вратата и те влязоха вътре. Доктор Беснер се беше навел над леглото. Той обърна глава и изръмжа нещо, когато те се появиха.
— Е, какво можете да ни кажете, докторе! — попита Рейс.
Беснер потри замислено небръснатата си челюст.
— Била е застреляна в упор. Вижте, тук, точно над ухото, оттук е влязъл куршумът. Много малък куршум, бих казал от двадесет и два милиметра. Пистолетът е бил притиснат плътно до главата й, вижте, мястото е малко опушено и кожата е леко обгорена.
Отново мъчителният спомен за думите, прошепнати в Асуан, изплува в съзнанието на Поаро.
Беснер продължи:
— Спяла е, нямало е съпротива. Убиецът се е промъкнал в мрака и я е застрелял, както е лежала в леглото.
— 0, не — извика Поаро. Интуицията му отказваше да приеме това. Жаклин дьо Белфор, промъкваща се в тъмната каюта с пистолет в ръка, не, тази картина не „бе приемлива“.
Беснер се втренчи в него през дебелите стъкла на очилата си.
— Казвам ви, че така е станало.
— Да, да. Не исках да кажа това, което си помислихте. Не ви противореча.
Беснер доволно изсумтя.
Поаро се приближи и застана до него. Линет Дойл лежеше по гръб. Лицето й беше спокойно и естествено. Но над ухото й имаше дупчица с коричка засъхнала кръв.
Поаро скръбно поклати глава.
Тогава погледът му падна на бялата стена, точно пред него и той си пое остро дъх. Бялата й чистота беше нарушена от голямо, разкрачено Ж, надраскано с някакво червеникавокафяво вещество.
Той се вгледа в него, след това се наведе над мъртвото момиче и много внимателно повдигна дясната й ръка. На единия й пръст имаше червеникавокафяво петно.