— По дяволите! — възкликна Еркюл Поаро.
— Моля? Какво е това? — попита доктор Беснер и погледна нагоре. — Ах, да!
— По дяволите! Какво значи това, Поаро? — попита Рейс.
Поаро се поклати леко на пръсти.
— Питате ме какво значи това. Е, добре, та то е много просто, нали? Мадам Дойл умира; тя иска да разобличи убиеца си и изписва с пръст, натопен в собствената си кръв, първата буква от името му. Да, това е удивително просто.
— Да, но…
Доктор Беснер беше готов да избухне, но Рейс го накара да замълчи с повелителен жест.
— Така мислите значи? — попита бавно, той, Поаро се обърна към него и кимна с глава.
— Да, да. Това е, както казах, удивително просто! Звучи толкова познато, нали? Толкова често са го правили на страниците на криминалните романи! Сега наистина е малко остаряло. Човек би предположил, че нашият убиец е старомоден!
Рейс си пое дълбоко дъх.
— Разбирам — каза той. — Отначало помислих, че…
— Че вярвам в такива мелодраматични истории — каза Поаро с лека усмивка. — Но, пардон, доктор Беснер, вие искахте да кажете нещо?
Беснер избухна в порой от гърлени звуци.
— Какво искам да кажа? Пфу! Казвам, че това е абсурдно, това са глупости! Бедната дама е умряла мигновено. Да натопи пръст в кръвта си (а както виждате, няма почти никаква кръв и да напише буквата Ж на стената — ха, че това са глупости, мелодраматични глупости!
— Да, наивно е — съгласи се Поаро.
— Но е направено с някаква цел — предположи Рейс.
— Да, естествено — кимна с мрачно лице Поаро.
— Какво значи Ж? — попита Рейс.
— Ж значи Жаклин дьо Белфор, млада дама, която ми заяви преди по-малко от седмица, че не би желала нищо освен… Поаро млъкна и усърдно цитира: — „да притисна хубавия си малък пистолет до главата й и само да натисна спусъка…“
— Боже мой! — възкликна доктор Беснер.
Настъпи мигновена тишина. След това Рейс си пое дълбоко дъх и каза:
— И точно това е било извършено тук?
Беснер кимна.
— Да, така е. Пистолетът е бил с много малък калибър, вероятно двадесет и два милиметра. Куршумът, разбира се, трябва да се извади, преди да определим това със сигурност.
Рейс кимна с разбиране и попита:
— Кога е настъпила смъртта?
Беснер отново потърка челюстта си и като изпука с пръсти, каза:
— Не бих искал да бъда прекалено точен. Сега е осем часът. Като имам пред вид температурата снощи, ще кажа, че тя положително е била мъртва шест часа и вероятно не повече от осем.
— Това значи, че е била убита между полунощ и два часа.
— Точно така.
И тримата замълчаха. Рейс се огледа.
— А съпругът й? Предполагам, че спи в съседната каюта.
— В момента — каза доктор Беснер — той спи в моята каюта.
Двамата мъже го изгледаха с изумление.
— Ах, да — кимна Беснер няколко пъти. — Виждам, не са ви казали, че снощи в салона стреляха по мистър Дойл.
— Стреляха?! Кой?
— Младата дама, Жаклин дьо Белфор.
— Ранен ли е тежко? — попита рязко Рейс.
— Да, костта му е надробена. Направих всичко възможно в момента, но необходимо е, както разбирате, да бъде подложен на подходящо лечение и фрактурата да бъде прегледана на рентген, което е невъзможно на този кораб.
— Жаклин дьо Белфор — промълви Поаро.
Очите му отново се спряха на буквата Ж на стената.
— Ако няма какво повече да правим тук, нека да слезем долу — каза отривисто Рейс, — капитанът ни предостави салона за пушене. Преди всичко трябва да изясним всички факти.
Слязоха на долната палуба, където разтревоженият капитан ги очакваше пред вратата на салона за пушене. Бедният човек беше ужасно разстроен и обезпокоен от цялата история и имаше голямо желание да предостави всичко на полковник Рейс.
— Пред вид на официалната ви длъжност, сър, смятам, че ще е най-добре да поверя случая във ваши ръце. Получих заповед да бъда на ваше разположение за един… друг случай. Ако се заемете с това, ще се погрижа всичко да бъде, както желаете.
— Отлично! Като начало бих искал да предоставите на мен и мосю Поаро тази стая по време на следствието.
— Разбира се, сър.
— Това е всичко засега. Идете и си гледайте работата. Зная къде мога да ви намеря.
Донякъде успокоен, капитанът излезе от стаята.
— Седнете, Беснер, и ни разкажете всичко, което се случи снощи — каза Рейс.
Те мълчаливо слушаха боботещия глас на доктора.
— Всичко е ясно — каза Рейс, когато той свърши. — Момичето е изпаднало в ярост с помощта на една-две чаши джин и е стреляло наслуки по Дойл с двадесет и два милиметров пистолет. След това се е промъкнало до каютата на Линет Дойл и е застреляло и нея.