Но доктор Беснер заклати глава.
— Не, не мисля така. Не мисля, че това е било възможно. Преди всичко тя не би написала първата буква от името си на стената; това е абсурдно, нали?
— Би могла — заяви Рейс, — ако е била така заслепена от гняв и ревност, както предполагаме. Тя би поискала да се подпише под престъплението, така да се каже.
Поаро поклати глава.
— Не, не мисля, че тя може да бъде толкова примитивна.
— Тогава има само една причина за това „Ж“. Било е написано умишлено от някой друг, за да хвърли подозрението върху нея.
— Да, и престъпникът не е имал шанс, защото не само, че е малко вероятно младата фройлайн да е извършила убийството; това според мен е и невъзможно — съгласи се Беснер.
— Защо?
Беснер обясни как Жаклин е изпаднала в истерия и обстоятелствата, при които мис Бауърс се е заела да се грижи за нея.
— И мисля, не, сигурен съм, че мис Бауърс е стояла с нея цялата нощ.
— Ако е така, случаят се усложнява много.
— Кой откри престъплението? — — попита Поаро.
— Камериерката на мисиз Дойл, Луиз Бурже. Тя отишла да се обади на господарката си както обикновено, намерила я мъртва, излетяла навън и припаднала в ръцете на стюарда. Той отишъл при капитана, който ми се обади. Намерих Беснер и след това дойдох при вас.
Поаро кимна.
— Трябва да кажем на Дойл. Спи ли още? — попита Рейс.
— Да, още спи в моята каюта. Дадох му силен опиат снощи — отвърна Беснер. Рейс погледна Поаро.
— Е, мисля, че няма защо повече да задържаме доктора — каза той. — Благодаря ви, докторе.
Беснер стана.
— Ще закуся и след това ще отида в каютата си, за да видя дали мистър Дойл се е събудил.
— Благодаря.
Беснер излезе. Двамата мъже се спогледаха.
— Е, какво мислите за това, Поаро? Случаят е поверен на вас и вие ще давате указанията. Ще действам, както наредите.
Поаро се поклони.
— Трябва да разследваме случая. Мисля, че преди всичко трябва да проверим доколко е вярна тази история от снощи, т.е. да разпитаме Фенторп и мис Робсън, които са очевидци на случилото се. Изчезването на пистолета е твърде многозначително.
Рейс натисна звънеца и изпрати съобщение по стюарда.
Поаро въздъхна и поклати глава.
— Неприятна, много неприятна история — каза тихо той.
— Имате ли някакви предположения? — попита Рейс с любопитство.
— Предположенията ми са противоречиви и са разхвърляни най-безредно. Налице е и важният факт, че това момиче мразеше Линет Дойл и искаше да я убие.
— Мислите ли, че е способна на това?
— Да… така мисля — каза колебливо Поаро.
— Но не по този начин? Това ви тревожи, нали? Да се промъкне в каютата й през нощта и да я застреля, докато спи. Шокира ви хладнокръвието на убийството?
— В известно отношение, да.
— Считате, че това момиче, Жаклин дьо Белфор, не е в състояние да извърши предумишлено, хладнокръвно убийство?
Поаро каза бавно:
— Виждате ли, не съм сигурен. Мисля, че е достатъчно умна, за да състави такъв план, но се съмнявам, че е способна физически да го изпълни…
— Да, разбирам… Е, и според разказа на Беснер това също би било невъзможно.
— Ако това е истина, положението значително се изяснява. Да се надяваме, че е истина. — Поаро замълча и добави просто; — Бих се радвал, ако е така, защото много ми е мъчно за това момиче.
Вратата се отвори и влязоха Фепторп, Корнелия и Беснер.
Корнелия произнесе задъхано:
— Това е ужасно, нали? Бедната, мисиз Дойл! А беше толкова красива. Само някой демон би могъл да направи това! Бедният мистър Дойл, ще се побърка, когато разбере. Снощи дори ужасно се безпокоеше, да не би тя да научи за нещастния случай с него.
— Точно за това искаме да ни разкажете, мис Робсън — каза Рейс. — Искаме да знаем какво точно се е случило снощи.
Корнелия започна да разказва малко объркано, но Поаро й помогна с един-два въпроса.
— А, да, разбирам. След играта мадам Дойл се прибра в каютата си. Питам се дали наистина е отишла там.
— Да — каза Рейс. — Всъщност аз я видях. Пожелах й лека нощ при вратата.
— В колко часа?
— Не се сърдете, не мога да си спомня — каза Корнелия.
— Беше единайсет и двайсет — каза Рейс.
— Добре. И така мадам Дойл е била жива и здрава в единайсет и двайсет. В този момент кой беше още в салона?
— Дойл и мис дьо Белфор бяха там. Също мис Робсън и аз — отговори Фенторп.
— Това е вярно — потвърди Корнелия. — Мистър Пенингтън изпи един джин и отиде да спи.
— Това след колко време беше?
— След около три-четири минути.
— Тоест преди единайсет и половина.