— Да.
— Така че в салона бяха мадмоазел дьо Белфор, мосю Дойл, мосю Фенторп и вие, мадмоазел Робсън. С какво се занимавахте?
— Мистър Фенторп четеше книга, аз си бях взела ръкоделието, а мис дьо Белфор…
Фенторп й се притече на помощ.
— Тя пиеше много.
— Да — съгласи се Корнелия. — Говореше главно с мен и ме разпитваше за живота ми. И въпреки че се обръщаше към мен, струва ми се, че имаше пред вид мистър Дойл. Той много се дразнеше от това, но мълчеше. Мисля, че по този начин искаше да я успокои.
— Но тя не се успокои.
Корнелия поклати глава.
— Опитах се един-два пъти да си отида, но тя ме накара да остана и се почувствувах крайно неудобно. Тогава мистър Фенторп стана и излезе…
— И на мен ми стана неудобно — каза Фенторп. — Поисках да се измъкна незабелязано. Мис дьо Белфор очевидно искаше да направи скандал.
— И тогава тя извади пистолета — продължи Корнелия, — мистър Дойл скочи и се опита да й го вземе; тя стреля в крака му и след това започна да плаче и ридае, аз се уплаших до смърт и изтичах след мистър Фенторп; той се върна с мен и мистър Дойл каза да не вдигаме шум, един нубиец чу изстрела и дотича да види какво става, но мистър Фенторп му каза, че всичко е наред; после заведохме Жаклин в каютата й и мистър Фенторп остана с нея, докато доведа мис Бауърс. — Корнелия замълча, останала без дъх.
— В колко часа беше това? — запита Рейс.
— Не се сърдете, не знам — каза отново Корнелия.
Но Фенторп отговори веднага:
— Трябва да е било около дванайсет и двайсет. Зная, че беше дванайсет и половина, когато най-после се прибрах в каютата си.
— А сега с ваша помощ да изясним един-два въпроса — подхвана Поаро. — След като мадам Дойл излезе от салона, някой от вас четиримата последва ли я?
— Не.
— Съвсем сте сигурни, че мис дьо Белфор изобщо не е напускала салона?
Фенторп отговори бързо:
— Абсолютно. Нито Дойл, нито мис дьо Белфор, нито мис Робсън или аз сме напускали салона.
— Добре. Това потвърждава факта, че мадмоазел дьо Белфор не е могла да застреля мадам Дойл преди, да речем, дванайсет и двайсет. Мадмоазел Робсън, вие отидохте да доведете мадмоазел Бауърс. Беше ли мадмоазел дьо Белфор сама в каютата си по това време?
— Не. Мистър Фенторп беше с нея.
— Много добре! Дотук мадмоазел дьо Белфор има превъзходно алиби. След малко ще разпитам мадмоазел Бауърс, но преди да я извикам, бих искал да чуя мнението ви по един-два въпроса. Мосю Дойл, както споменахте, е бил много разтревожен да не би мадмоазел дьо Белфор да остане сама. Как мислите, дали се е страхувал, че възнамерява да извърши друга необмислена постъпка?
— Да, това е моето мнение — каза Фенторп.
— Той определено се е страхувал, че тя може да нападне мадам Дойл?
— Не — Фенторп поклати глава. — Не мисля, че имаше това пред вид. Мисля, че се страхуваше, че тя може… да направи нещо необмислено със себе си.
— Самоубийство!
— Да. Виждате ли, тя беше напълно изтрезняла и бе отчаяна от това, което бе извършила. Постоянно се обвиняваше и повтаряше, че иска да умре.
Корнелия каза стеснително.
— Мисля, че беше твърде обезпокоен заради нея. Държа се много… благородно. Каза, че цялата вина е негова, че се е отнесъл зле с нея. Той… той наистина беше много мил.
Еркюл Поаро кимна замислено.
— Сега ми разкажете за пистолета. Какво се случи с него?
— Тя го изпусна — каза Корнелия.
— И след това?
Феиторп обясни как се е върнал да го търси, но не го намерил.
— Аха, сега започвам да разбирам — каза Поаро. — Моля ви да бъдете много внимателни. Опишете ми точно какво се случи.
— Мис дьо Белфор го изпусна на земята и после го ритна встрани.
— Като че ли изпитваше омраза към него — каза Корнелия. — Зная точно какво чувствуваше.
— И така пистолетът се е плъзнал под един диван. Сега внимавайте. Мадмоазел дьо Белфор взе ли го отново, преди да напусне салона?
И двамата отрекоха това.
— Както разбирате, искам да бъда съвсем точен. А сега да се занимаем със следния въпрос. Когато мадмоазел дьо Белфор излиза от салона, пистолетът е под дивана и тъй като мадмоазел дьо Белфор не е сама — мосю Фенторп, мадмоазел Робсън или мадмоазел Бауърс са при нея, тя няма възможност да го вземе, след като е напуснала салона. В колко часа отидохте да го търсите, мосю Фенторп?
— Трябва да е било малко преди дванадесет и половина.
— И колко време според вас е изминало от момента, когато с доктор Беснер изнесохте мосю Дойл от салона, до момента, когато се върнахте да търсите пистолета?
— Може би пет минути или малко повече.
— Това значи, че през тези пет минути някой е взел падналия под дивана пистолет. Този някой не е мадмоазел дьо Белфор. Кой е той? Твърде вероятно е лицето, което го е взело, да е убиецът на мадам Дойл. Трябва да приемем също, че това лице е подслушало или видяло част от предшестващите събития.