Смърт край Нил

— Не виждам как разбрахте това възрази — Фенторп.

— Защото — каза Еркюл Поаро — току-що ни казахте, че пистолетът е бил под дивана, т.е. не се е виждал. Следователно вероятността да е бил намерен случайно е нищожна. Взел го е някой, който е знаел, че е там. И този някой е присъствал на сцената.

Фенторп поклати глава.

— Не видях никого, когато излязох на палубата, преди да се чуе изстрелът.

— Да, но вие сте излязъл през вратата откъм дясната страна.

— Да. От тази страна е каютата ми.

— Тогава не бихте забелязали човек, който може да е стоял при вратата от лявата страна и е гледал през прозореца?

— Не — призна Фенторп.

— Някой друг чу ли изстрела освен нубийското момче?

— Доколкото знам, не.

Фенторп продължи:

— Всички прозорци бяха затворени. Мис ван Шойлер бе почувствувала някакво течение по-рано вечерта. Двукрилата врата също беше затворена. Съмнявам се дали изобщо изстрелът се е чул ясно. Звукът би наподобявал гърмеж на тапа.

— Доколкото зная, никой не е чул другия изстрел, с който е убита мисиз Дойл — обади Рейс.

— С това ще се занимаем по-късно — каза Поаро. — Засега все още се интересувам от мадмоазел дьо Белфор. Трябва да говорим с мадмоазел Бауърс. Но преди да тръгнете — спря той Фенторп и Корнелия, — бих искал да ми разкажете нещо за себе си, за да не стане нужда да ви викам повторно. Първо вие, мосю, трите ви имена.

— Джеймс Лечдейл Фенторп.

— Адрес?

— Глазмор Хаус, Маркит Донингтън, Нортемптъншиър.

— Професията ви?

— Аз съм адвокат.

— Защо сте дошли в тази страна?

Настъпи пауза. За пръв път безстрастният мистър Фенторп се изненада.

— Е, за удоволствие — най-после измънка той.

— Аха — каза Поаро. — В отпуска сте, така ли?

— Да, може да се каже.

— Много добре, мосю Фенторп. Ще ми разказжете ли накратко какво правихте снощи след събитията, за които току-що говорихме?

— Веднага си легнах.

— Това беше в…?

— Малко след дванадесет и половина.

— Вашата каюта е номер 22 от дясната страна и е най-близката до салона, нали?

— Да.

— Ще ви задам още един въпрос. Чухте ли нещо — каквото и да е, след като се прибрахте в каютата си?

Фенторп се замисли.

— Бързо се приготвих за сън. Мисля, че чух някакъв плясък точно когато заспивах. Нищо друго.

— Чули сте някакъв плясък? Наблизо ли?

Фенторп поклати глава.

— Наистина не мога да кажа. Бях полузаспал.

— Към колко часа беше това?

— Трябва да е било около един часа. Не мога точно да кажа.

— Благодаря ви, мосю Фенторп. Това е всичко. — Поаро насочи вниманието си към Корнелия.

— А сега, мадмоазел Робсън, вашето име.

— Корнелия Рут. Адресът ми е; Ред Хаус, Белфийлд, Кънектикът.

— Защо дойдохте в Египет?

— Дойдох на екскурзия с леля Мари, мис ван Шойлер.

— Срещали ли сте мадам Дойл преди това пътуване?

— Не, никога.

— Какво правихте снощи?

— Веднага си легнах, след като помогнах на доктор Беснер да оперира крака на мистър Дойл.

— Вашата каюта е…?

— Номер 43 от лявата страна, точно до каютата на мис дьо Белфор.

— Чухте ли нещо?

— Не чух нищо — поклати глава Корнелия.

— Някакъв плясък?

— Не, пък и не бих могла, защото каютата ми е откъм брега.

Поаро кимна.

— Благодаря ви, мадмоазел Робсън. Сега може, ще бъдете така любезна да помолите мадмоазел Бауърс да дойде тук.

Фенторп и Корнелия излязоха.

— Всичко е съвсем ясно — каза Рейс. — Жаклин дьо Белфор не е могла да вземе пистолета, освен ако разпитаните поотделно свидетели не лъжат. Но някой го е взел. И някой е подслушвал снощи. И някой е бил толкова глупав, за да напише онова Ж на стената.

Чу се почукване и мис Бауърс влезе. Медицинската сестра беше както винаги спокойна и делова. В отговор на въпроса на Поаро тя съобщи името, образованието и адреса си, като прибави:

— Грижа се за мис ван Шойлер повече от две години.

— Лошо ли е здравето на мис ван Шойлер?

— Не, не бих казала — отговори мис Бауърс. — Тя не е млада и тъй като е загрижена за здравето си, желае да има сестра около себе си. Здравословното й състояние е съвсем добро. Просто обича да я обграждат с внимание и няма нищо против да плаща за това.

Поаро кимна с разбиране и каза:

— Както разбрах, мадмоазел Робсън ви е извикала снощи?

— Да.

— Ще ми разкажете ли какво точно се случи?

— Мис Робсън набързо ми разказа за инцидента. След това отидох с нея при мис дьо Белфор, която беше изпаднала в истерия.