— Отправи ли тя някакви заплахи срещу Линет Дойл?
— Не, не е правила нищо такова. С патологична упоритост се обвиняваше в различни престъпления. Беше погълнала голямо количество алкохол и изпитваше последствията от това. Реших, че не трябва да остане без надзор, инжектирах и малка доза морфин и останах с нея.
— Сега, мадмоазел Бауърс, искам да ми отговорите на следния въпрос: излиза ли мадмоазел дьо Белфор от каютата си?
— Не, не е излизала.
— А вие?
— Останах при нея до рано сутринта.
— Съвсем сигурна ли сте в това?!
— Абсолютно съм сигурна.
— Благодаря ви, мадмоазел Бауърс.
Сестрата излезе. Двамата мъже се спогледаха.
Жаклин дьо Белфор определено не бе извършила убийството. Кой тогава бе застрелял Линет Дойл?
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Рейс каза:
— Някой е задигнал пистолета. Жаклин дьо Белфор не е извършила това. Някой е знаел достатъчно, за да очаква, че ще й бъде приписано извършеното от него престъпление. Но този някой не е знаел, че една медицинска сестра ще я инжектира с морфин и ще стои с нея през цялата нощ. И още нещо. Някой вече се е опитал да убие Линет Дойл, като е блъснал каменен блок върху нея; този някой не е била Жаклин дьо Белфор. Кой е той?
— По-лесно ще кажем кой не би могъл да бъде — отговори Поаро. — Нито мосю Дойл, нито мадам Алертън, синът й, мадмоазел ван Шойлер или мадмоазел Бауърс не биха могли да имат нещо общо, защото всички те бяха пред очите ми.
— Тук могат да се направят много предположения. Какъв е мотивът?
— Надявам се, че за това ще ни помогне Дойл, Имаше няколко инцидента.
Вратата внезапно се отвори и влезе Жаклин дьо Белфор. Беше много бледа и леко се олюляваше.
— Не го извърших аз — прошепна тя като уплашено дете. — Не го извърших. Моля ви, повярвайте ми. Всеки мисли, че съм аз, но не съм го направила, не съм, не съм… ужасно е, как искам да не беше се случвало. Можех да убия Саймън снощи, бях обезумяла. Но не съм извършила другото…
Тя се отпусна на стола и избухна в сълзи.
— Хайде, хайде — потупа я Поаро по рамото. — Знаем, че не сте убили мадам Дойл. Това е доказано, дете мое. Не сте били вие.
Жаклин внезапно се надигна в стола, стиснала мократа си кърпичка в ръце.
— Но кой го е направил?
— Това се питаме и ние — отговори Поаро. — Можете ли да ни помогнете с нещо?
Жаклин поклати глава.
— Не зная… нямам никаква представа. — Тя се замисли. — Не, не зная кой би искал да я убие. — Гласът й трепна: — Освен аз.
— Извинете ме за минута, спомних си нещо — каза Рейс и излезе бързо от стаята.
Жаклин дьо Белфор седеше с наведена глава и нервно свиваше пръсти. Внезапно изрече задъхано:
— Смъртта е страшна! Ужасява ме самата мисъл за нея!
— Да. Не е много приятно да мислиш, че сега, в този момент, някой или някоя ликува заради успеха си.
— О, недейте, моля ви — извика Джеки. — Това е ужасно.
— Това е истината — сви рамене Поаро.
— Исках да умре… — каза глухо Джеки, — и тя умря. И най-лошото е, че умря, както казах аз.
— Да, мадмоазел. Била е застреляна в главата.
Тя извика:
— Тогава бях права, онази нощ в хотела. Там някой подслушваше!
— А, да — кимна Поаро. — Питах се дали ще си спомните това. Да, наистина твърде голямо съвпадение е, че мадам Дойл е била убита по начина, който описахте.
Джеки потрепера.
— Мъжът от онази нощ, кой може да е бил?
Поаро замълча за миг, после запита със съвсем друг тон:
— Сигурна ли сте, че беше мъж, мадмоазел?
Джеки го погледна изненадана.
— Да, разбира се. Поне…
— Да?
Тя сви вежди и притвори очи в усилие да си припомни. След това каза бавно:
— Мислех, че е мъж…
— Но сега не сте толкова сигурна?
Джеки прошепна?
— Не, не мога да бъда сигурна. Допусках, че е мъж, но в същност беше само един силует, сянка… — Тя млъкна и тъй като Поаро не каза нищо, добави; — Мислите, че може да е била жена? Но нали нито една жена на този кораб не би искала да убие Линет?
Поаро само поклати глава. Вратата се отвори и влезе Беснер.
— Ще дойдете ли да говорите с мистър Дойл, мосю Поаро? Иска да ви види.
Джеки скочи и хвана Беснер за ръката.
— Как е той? Добре ли е?
— Разбира се, че не е добре — каза с укор доктор Беснер. — Костта му е счупена.
— Но няма да умре, нали? — извика Джеки.
— Кой е казал такова нещо? Когато пристигнем в някое цивилизовано място, ще го прегледаме на рентген и ще бъде лекуван, както трябва.
— О! — момичето сплете конвулсивно ръце и се отпусна отново на стола.
Поаро излезе на палубата с доктора, където Рейс се присъедини към тях. Те се изкачиха на горната палуба до каютата на Беснер.