Саймън Дойл лежеше по гръб. Кракът му беше поставен върху импровизирана стойка от натрупани възглавници и подложки. Лицето му имаше пепеляв цвят, бе изкривено от болката и страшния шок от новината. Но в очите му се четеше по-ясно от всичко друго страх — мъчителният страх на дете.
Той промълви:
— Моля, влезте. Докторът ми каза за… Линет. Не мога да повярвам. Просто не мога да повярвам, че е истина.
— Зная. Това е тежък удар — каза Рейс.
— Джеки не го е извършила — заекна Саймън. — Сигурен съм, че не Джеки го е извършила! Всичко е срещу нея, но не е тя. Снощи беше малко нервна, много й се събра и затова се нахвърли срещу мен. Но тя не може да извърши убийство… хладнокръвно убийство…
— Успокойте се, мосю Дойл — каза меко Поаро. — Мадмоазел дьо Белфор няма нищо общо е убийството на съпругата ви.
Саймън го погледна недоверчиво.
— Откровено ли говорите?
— Но тъй като не е била Жаклин дьо Белфор — продължи Поаро, — можете ли да ни кажете кой би могъл да бъде?
Саймън поклати глава. Лицето му придоби още по-смутено изражение.
— Това е лудост, невъзможно е. Освен Джеки никой друг нямаше лоши чувства към нея.
— Мислете, мосю Дойл! Нямаше ли тя врагове? Имаше ли някой, който да не я обича?
Саймън отново поклати безпомощно глава.
— Това е абсурдно. Уиндълшъм би могъл да има лоши спомени от нея. Тя го пренебрегна, за да се омъжи за мен, но не мога да си представя човек като Уиндълшъм да извърши убийство, а и той е далеч оттук. Старият сър Джордж Уод беше недоволен от Линет заради продажбата на къщата, но той е на хиляди мили далеч оттук, в Лондон, пък и да се мисли за убийство във връзка с това е нелепо.
— Слушайте, мосю Дойл — каза сериозно Поаро. — Първия ден на „Карнак“ говорих за кратко време с вашата съпруга. Направи ми впечатление, че е много разстроена и уплашена. Тя каза, отбележете това, че всеки я ненавиждал. Каза ми, че се страхувала, като че ли отвсякъде била обградена с врагове.
— Тя беше много разстроена, че видя Джеки на борда. Също и аз — каза Саймън.
— Това е истина, но не обяснява напълно думите й. Сигурно преувеличаваше, като каза, че е обградена от врагове, но все пак нямаше пред вид само Жаклин дьо Белфор.
— Може би сте прав — призна Саймън. — Мисля, че мога да обясня това. Беше разтревожена от едно име в списъка на пътниците.
— Име в списъка на пътниците? Чие име?
— Виждате ли, в същност тя не ми го каза. А и аз дори не я слушах внимателно. Мислех за тази история с Жаклин. Доколкото си спомням, спомена за някакъв разорен акционер и че й е било неприятно да срещне човек, който има лоши чувства към семейството й. Въпреки че не познавам историята на рода й много добре, мисля, че майката на Линет е била дъщеря на милионер. Баща й не е бил много-много богат, но след като се оженил, започнал да играе на борсата или нещо такова. И в резултат на това, разбира се, няколко души се разорили. Нали знаете, сутринта си богат, вечерта си на улицата. Струва ми се, че на борда имаше човек, чийто баща се е противопоставил на бащата на Линет и е бил разорен от него. Спомням си, че тя каза; „Ужасно е, когато хората те мразят, без дори да са те виждали“.
— Да — каза замислено Поаро. — Може би това е причината за думите й. За пръв път тя чувствуваше бремето на парите, а не тяхната сила. Сигурен ли сте, че не е споменала нечие име?
Саймън поклати тъжно глава.
— Не обърнах внимание. Само казах, че днес никой не си спомня какво се е случило някога на баща му и че животът е твърде напрегнат, за да мислим за това. Нещо такова.
Беснер каза сухо:
— Имам едно предложение. На борда положително има млад човек, който се чувствува онеправдан.
— Имате пред вид Фергюсън? — попита Поаро.
— Да. Чух го да говори един или два пъти против мисиз Дойл.
— Какво можем да направим, за да изясним това? — попита Саймън.
— Полковник Рейс и аз трябва да разпитаме всички пътници — отвърна Поаро. — Докато не изслушаме показанията им, няма смисъл да градим хипотези. Преди всичко трябва да разпитаме камериерката. Може би ще бъде добре, ако направим това тук. Присъствието на мосю Дойл може да ни е от помощ.
— Да, това е добра идея — каза Саймън.
— Тя от дълго време ли е с мисиз Дойл?
— Само от няколко месеца.
— Само от няколко месеца! — възкликна Поаро.
— Защо, да не мислите, че…
— Имаше ли съпругата ви ценни бижута?
— Перлите й бяха тук — каза Саймън. — Веднъж ми каза, че стрували четиридесет и пет хиляди. — Той потрепера: — Господи, да не мислите, че заради тези проклети перли?…