— Кражбата може да бъде мотив за убийство — каза Поаро. — Въпреки че не ми изглежда много вероятно… Е, ще видим. Нека доведат камериерката.
Оказа се, че Луиз Бурже е жизнената брюнетка е темпераментно лице, която бе направила впечатление на Поаро преди няколко дни.
Сега изглеждаше уплашена, плачеше и бе загубила цялата си жизненост. Но имаше нещо лукаво в очите й, което настрои зле двамата мъже към нея.
— Вие сте Луиз Бурже?
— Да, мосю.
— Кога за последен път видяхте жива мадам Дойл?
— Снощи, мосю. Бях в каютата й, за да я съблека.
— В колко часа беше това?
— Малко след единадесет. Не мога да кажа точно. Помагам на мадам да се съблече и приготви за сън и си отивам.
— Колко време ви отне това?
— Десет минути. Мадам беше уморена. Каза ми да изгася лампата на излизане.
— И какво правихте, след като излязохте?
— Отидох в каютата си на долната палуба.
— И не сте чули или видели нищо, което може да ни е от помощ?
— Как бих могла, мосю?
— Не ни разправяйте такива приказки, мадмоазел — отвърна остро Поаро.
Като избягна погледа му, тя каза:
— Но аз бях далеч… Какво бих могла да чуя или да видя? Бях на долната палуба. Дори каютата ми е от другата страна на кораба. Нищо не бих могла да чуя. Естествено, ако не можех да заспя, ако се бях изкачила по стълбите, тогава може би щях да видя това чудовище, убиеца, да влиза или да излиза от каютата на мадам, но тъй като…
Тя протегна умолително ръце към Саймън.
— Мосю, моля ви се, вие разбирате, какво мога аз да кажа?
— Драга моя — каза рязко Саймън, — не ставайте глупава. Никой не мисли, че сте чули или видели нещо. Не се безпокойте, ще се погрижа за вас. Никой в нищо не ви обвинява.
— Мосю е много добър — измърмори Луиз и наведе скромно очи.
— Значи нищо не сте чули или видели, така ли? — попита нетърпеливо Рейс.
— Да.
— И не познавате никого, който да е имал лоши чувства към господарката ви?
За изненада и на тримата Луиз кимна енергично с глава.
— О, да. Това знам. На този въпрос мога да отговоря с положителност.
— Имате пред вид мадмоазел дьо Белфор? — каза Поаро.
— Да, разбира се. Но не за нея искам да ви разкажа. На този кораб имаше един човек, който не обичаше мадам и беше много ядосан, защото мадам му беше объркала плановете.
— Господи! — възкликна Саймън. — Какво значи това?
Луиз продължи, като кимаше разпалено и енергично с глава.
— Да, да. Точно така! Става дума за моята предшественица, предишната камериерка на мадам. Един от механиците на кораба искаше тя да се омъжи за него. И моята предшественица, тя се казваше Мари, щеше да направи това. Но мадам Дойл проучи и откри, че този Флитууд вече е бил женен за цветна жена, за жена от тази страна, нали разбирате. Тя се върнала при близките си, но той все още бил женен за нея. И така мадам казала всичко това на Мари и Мари била много нещастна, и не желаела да види вече Флитууд. И Флитууд бил вбесен, а когато разбра, че мадам Дойл преди е била мадмоазел Линет Риджуей, ми каза, че иска да я убие! С намесата си тя му разбила живота, така каза.
Луиз тържествуващо замълча.
— Интересно — каза Рейс.
— Знаехте ли нещо за това? — обърна се Поаро към Саймън.
— Абсолютно нищо — отговори чистосърдечно той. — Съмнявам се дали изобщо Линет е знаела, че този човек е на кораба. Сигурно напълно е забравила за случая. — Той се обърна рязко към камериерката; — Казахте ли нещо за това на мадам Дойл?
— Разбира се, че не, мосю.
— Знаете ли нещо за перлите на мадам Дойл? — попита Поаро.
— Перлите ли? — Луиз разтвори широко очи. — Тя ги носеше снощи.
— Видяхте ли ги, когато си лягаше?
— Да, мосю.
— Къде ги сложи?
— Отстрани на масата, както винаги.
— Там ли ги видяхте за последен път?
— Да, мосю.
— Видяхте ли ги тази сутрин?
Очите на момичето се изпълниха с уплаха.
— Господи! Изобщо не погледнах. Отидох до леглото и видях… след това изпищях, втурнах се навън и припаднах.
— Вие не сте погледнали — поклати глава Поаро. — Но аз съм твърде наблюдателен и тази сутрин не видях никакви перли на масичката до леглото.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Еркюл Поаро не бе сгрешил. Перлите не бяха на масичката до леглото на Линет Дойл.
Помолиха Луиз Бурже да потърси в багажа на Линет. Според нея всичко било на мястото си. Само перлите бяха изчезнали.
След като излязоха от каютата, един стюард им съобщи, че в салона за пушене е сервирана закуска. Когато минаваха по палубата, Рейс се спря, sa да погледне през парапета.
— Axa. Виждам, че ви е хрумнало нещо, приятелю.
— Да. Когато Фенторп спомена, че чул някакъв плясък, внезапно си спомних, че и аз бях събуден от нещо такова миналата нощ. Напълно вероятно е след убийството престъпникът да е хвърлил пистолета зад борда.