— Наистина ли мислите така, приятелю? — попита замислено Поаро.
— Това е предположение — сви рамене Рейс. — Все пак не открих никъде пистолета в каютата. Това беше първото нещо, което потърсих.
— Малко вероятно е пистолетът да е бил хвърлен зад борда.
— Къде е тогава?
Поаро отговори бавно:
— Ако не е в каютата на мадам Дойл, то логично е да бъде само на едно друго място.
— Къде?
— В каютата на Жаклин дьо Белфор.
Рейс каза съсредоточено:
— Да, разбирам… Сега тя не е там. Да отидем ли да проверим?
Поаро поклати глава.
— Не, приятелю. Би било прибързано, Може още да не е оставен там.
— Какво ще кажете, ако веднага претърсим целия кораб?
— Така ще се издадем. Трябва да действуваме, много внимателно. Сега сме в деликатно положение. Хайде да поговорим, докато закусваме.
Рейс се съгласи и те влязоха в салона за пушене.
— Е, сега имаме две ясни следи — каза Рейс, като напълни чашата си с кафе, — Изчезналите перли и този Флитууд, Очевидно става дума за кражба, колкото до перлите, но не знам дали ще се съгласите с мен…
— Твърде неподходящ момент за кражба — прекъсна го Поаро.
— Точно така. Кражба на перли сега означава всеки на борда да бъде щателно претърсен. Как иначе би могъл крадецът да избяга с плячката си?
— Би могъл да отиде на брега и да ги скрие.
— Компанията има наблюдателен пост там.
— Тогава това е невъзможно. Може би убийството е било извършено, за да се отклони вниманието от кражбата? Не, това е съвсем неприемливо, дори абсурдно. Да предположим, че мадам Дойл се е събудила и е заловила крадеца на местопрестъплението.
— И той я е застрелял? Но тя е била застреляна, докато е спяла.
— Така че и това предположение отпада. Знаете ли, имам една идея за тези перли. Не, това е невъзможно, защото ако бях прав, не биха изчезнали. Какво е мнението ви за камериерката?
— Питам се — каза Рейс бавно — дали не знае повече, отколкото казва.
— А, и вие сте останали с такова впечатление.
— Това момиче определено не ми харесва.
— Да, не бих й се доверил — съгласи се Еркюл Поаро.
— Мислите, че има нещо общо с убийството?
— Не, не бих казал.
— Може би е замесена в кражбата на перлите?
— Това е по-вероятно. Била е за много кратко време с мадам Дойл. Може да е член на банда, занимаваща се с кражби на бижута. В такива случаи често има камериерка с отлични препоръки. За съжаление не сме в състояние да получим информация по тези въпроси. И освен това такова обяснение не ме задоволява напълно… тези перли… о, господи, догадката ми трябва да е вярна… И все пак никой не би бил такъв идиот. — Той замълча.
— А този Флитууд?
— Трябва да го разпитаме. Може би тук е отговорът на загадката. Ако историята на Луиз Бурже е истинска, той има определена причина за отмъщение. Може би е подслушал скандала между Жаклин и Саймън Дойл и след като са напуснали салона, е влязъл бързо вътре и е взел пистолета. Да, това е напълно възможно. И това Ж, надраскано с кръв на стената, би съответствало на груба и примитивна натура.
— В същност този е човекът, който търсим?
— Да, само че… — Поаро потърка нос и каза с лека гримаса: — Виждате ли, познавам собствените си слабости. За мен казваха, че обичам да усложнявам случаите. Разрешението, което ми предлагате, е твърде лесно, твърде банално. Не мога да си представя, че наистина така се е случило. А може би това са обикновени предразсъдъци от моя страна.
— По-добре да разпитаме Флитууд.
Рейс позвъни и даде нареждане да го извикат. След това попита:
— Някакви други идеи?
— Много, приятелю. Американският попечител например.
— Пенингтън?
— Да, Пенингтън. Онзи ден наблюдавах една любопитна сценка. — И той разказа случката на Рейс. — Според мен това е от значение. Линет Дойл поиска да прочете всички документи, преди да ги подпише. Той отложи това за някой друг ден. Тогава съпругът направи една много интересна забележка.
— Каква?
— Той каза; „Никога не чета нищо. Подписвам, където ми посочат“. Разбирате ли какво означават тези думи? Пенингтън разбра. Видях това в очите му, когато погледна Дойл. Сякаш някаква съвсем нова мисъл се бе появила в главата му. Представете си, приятелю, че сте попечител на дъщеря на много богат човек. Може би използвате парите, за да играете на борсата или за рисковани сделки. Зная, че е така във всички детективски романи, но и във вестниците четем за това. Това се случва, приятелю, случва се.