Фергюсън помисли за миг.
— Да, мисля, че чух нещо такова… Но не мога да си спомня кога, изглежда, преди да заспя. По това време наоколо имаше още много хора, които вдигаха шум и тичаха по горната палуба.
— Тогава сигурно е стреляла мис дьо Белфор. Чухте ли друг изстрел?
Фергюсън поклати глава.
— А някакъв плясък?
— Плясък? Като че ли чух плясък. Но не съм сигурен, наоколо беше толкова шумно.
— Излизахте ли от каютата си през нощта?
Фергюсън се ухили.
— Не, не съм. Не участвах в това добро дело, нямах късмет.
— Хайде, хайде, мистър Фергюсън, не се дръжте като дете.
Младият мъж реагира гневно.
— Защо да не кажа, каквото мисля? Аз вярвам в насилието.
— Но не практикувате онова, което проповядвате — промърмори Поаро. Той се наведе към него. — Питам се дали Флитууд ви е казал, че Линет Дойл е една от най-богатите жени в Англия? Флитууд, приятелю, не е обичал Линет Дойл и е имал сериозна причина да я убие.
Мистър Фергюсън скочи рязко от мястото си и извика яростно:
— Значи това е мръсната ви игра, а? Да стоварите всичко на бедняк като Флитууд, който няма пари да наеме адвокати. Но предупреждавам ви, че ако се опитате да го замесите в тази работа, ще се разправяте с мен.
— И кой точно сте вие?
Лицето на мистър Ферпосън силно почервеня.
— Мога да разчитам на приятелите си — заяви дрезгаво той.
— Е, мистър Фергюсън, мисля, че нямам повече нужда от вас — каза Рейс. Когато вратата се затвори зад него, той отбеляза неочаквано: — Доста симпатичен хлапак наистина.
— Това не е човекът, когото търсите, нали? — попита Поаро.
— Едва ли. Но предполагам, че онзи е на борда. Информацията беше много точна. Е, всяко нещо с времето си. Gera е ред на Пенингтън.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Андру Пенингтън изрази скръбта си и шока от новината по общоприетите норми. Както винаги, грижливо облечен, той беше сложил черна връзка. Дългото му, гладко избръснато лице беше смутено.
— Джентълмени, тази история ме потресе! — каза той тъжно. — Спомням си Линет като най-милото малко създание, което можете да си представите. Как се гордееше с нея старият Мелхюш Риджуей! Но няма смисъл да говорим за това. Кажете ми какво мога да направя; това е всичко, за което ви моля.
— Първо бих искал да ви попитам, мистър Пенингтън, дали чухте нещо снощи? — попита Рейс.
— Не, сър. Каютата ми е точно до доктор Беснер, мисля, че неговата е номер четиридесет и първи. Около дванайсет часа чух оттам някакъв шум. Тогава, разбира се, нищо не знаех.
— Чухте ди нещо друго? Някакви изстрели?
Андру Пенингтън поклати глава.
— Не, нищо такова.
— Кога си легнахте?
— Трябва да е било малко след единайсет часа.
Той се наведе напред.
— Сигурно знаете, че по кораба се носят разни слухове. Има нещо подозрително в онази полуфранцузойка, Жаклин дьо Белфор. Линет не ми каза всичко, но аз не съм глух и сляп. Имало е някаква история между нея и Саймън, както знаете, търсете жената, това е много сигурно правило и бих казал, че не трябва дълго да търсите.
— Искате да кажете, че Жаклин дьо Белфор е застреляла мадам Дойл? — попита Поаро.
— Да, така ми се струва. Естествено, аз не знам нищо…
— За нещастие ние знаем нещо!
— Така ли? — погледна го изненадано мистър Пенингтън.
— Знаем, че е съвсем невъзможно мадмоазел дьо Белфор да е застреляла мадам Дойл.
Той изложи подробно всички факти, но Пенингтън не изглеждаше убеден.
— Съгласен съм, че има някаква логика в това, но обзалагам се, че онази медицинска сестра не е стояла будна през цялата нощ. Сигурно е задрямала за малко и момичето е могло да се измъкне навън и отново да се върне.
— Едва ли, мосю Пенингтън. Спомнете си, че й е инжектирала силен опиат. А и една медицинска сестра обикновено спи леко и се буди винаги заедно с пациента си.
— Всичко това ми изглежда много подозрително — заяви Пенингтън.
Рейс каза внимателно, но твърдо:
— Моля да имате пред вид, мистър Пенингтън, че сме проверили всички възможности. Резултатът е напълно ясен — Жаклин дьо Белфор не е застреляла мадам Дойл. Така че сме принудени да търсим другаде. Затова се надяваме, че ще ни помогнете.
— Аз? — Пенингтън направи нервно движение.
— Да. Вие сте били близък приятел на убитата. Познавате живота й положително много по-добре от съпруга й, който се е запознал с нея само преди няколко месеца. Сигурно знаете например кой е имал лоши чувства към нея. А може би познавате някого, който е имал причини да желае смъртта й.
Андру Пенингтън облиза пресъхналите сп устни.
— Уверявам ви, нямам представа… Виждате ли, Линет израсна в Англия. Почти не познавам приятелите и средата й.