— И освен това на борда е имало човек, който е бил заинтересован от смъртта на мадам Дойл — каза замислено Поаро. — Както си спомняте, тук, на това място, тя едва се спаси, когато онзи каменен блок се разби до нея. А! Но вие в същност не бяхте ли наблизо?
— Не. Тогава бях в храма. После чух за това, разбира се. Опасен инцидент наистина. Но не мислите ли, че е било случайно?
Поаро сви рамене.
— Тогава мислех така, но сега се съмнявам.
— Да, да, естествено. — Пенингтън избърса лицето си с копринена кърпичка.
Полковник Рейс продължи:
— Мистър Дойл спомена, че на борда има някой, който изпитва неприязън не лично към съпругата му, но към нейното семейство. Знаете ли кой може да е той?
— Не, нямам представа — отговори с искрено учудване Пенингтън.
— Тя не ви ли каза нещо за това?
— Не.
— Били сте близък приятел на баща й. Спомняте ли си за някакъв негов конкурент, който е бил разорен от финансовите му операции?
Пенингтън поклати безпомощно глава.
— Нищо особено не мога да кажа. Такива операции се извършват често, разбира се, но не мога да си спомня някой да го е заплашвал. Не, не знам нищо.
— Накратко, с нищо не можете да ни помогнете, така ли, мистър Пенингтън?
— Да, така изглежда. Много съжалявам, джентълмени.
Рейс размени поглед с Поаро и каза:
— И ние съжаляваме. Надявахме се, че ще ни съдействате.
Той стана, за да покаже, че разпитът е свършил.
Андру Пенингтън каза:
— Тъй като Дойл е на легло, предполагам, че би искал аз да уредя формалностите. Извинете, полковник, какво точно възнамерявате да правите?
— Ще пътуваме до Шелал без спиране и ще пристигнем утре сутринта.
— А тялото?
— Ще го пренесем в хладилната камера на кораба.
Андру Пенингтън кимна и излезе от стаята. Поаро и Рейс отново се спогледаха.
— Мистър Пенингтън беше много неспокоен — каза Рейс, като запали цигара.
Поаро кимна.
— И мистър Пенингтън беше толкова смутен, че излъга най-необмислено. Той не беше в храма на Абу Симбел, когато камъкът падна. Аз, лично аз ви казвам, мога да се закълна в това, защото току-що бях излязъл оттам.
— Много глупава и изобличаваща лъжа.
Поаро отново кимна и каза с усмивка:
— Но засега го държим в ръцете си, нали?
— Точно така — съгласи се Рейс.
— Ние се разбираме чудесно, приятелю.
Дочу се лек, стържещ звук и корабът се олюля. „Карнак“ бе потеглил към дома, към Шелал.
— Перлите. Това е следващият въпрос, който трябва да изясним — каза Рейс.
— Имате ли някакъв план?
— Да — той погледна часовника си. — След половин час е време за обяд. Предлагам в края на обеда да съобщя, че перлите са откраднати и че моля всички пътници да останат в трапезарията, докато претърсим навсякъде.
Поаро кимна одобрително.
— Перлите са все още в крадеца. Тъй като ще действуваме неочаквано, той или тя няма да могат да ги изхвърлят панически зад борда.
Рейс взе няколко листа и каза:
— Извинете, но искам да обобщя фактите. Така човек не се обърква.
— Правилно. Редът и точността са всичко в нашата работа.
За известно време Рейс беше зает с писане. След това подаде на Поаро резултата от труда си.
— Съгласен ли сте с всичко дотук?
Поаро взе листовете, изписани с четлив, ясен почерк.
Те бяха озаглавени:
Мисиз Дойл за последен път е била видяна жива от камериерката си Луиз Бурже. Час: около 23:30.
От 23:30 до 00:20 само следните пътници имат алиби: Корнелия Робсън, Джеймс Фенторп, Саймън Дойл и Жаклин дьо Белфор. Престъплението е било извършено почти сигурно след този час, защото по всяка вероятност е бил използван пистолетът на Жаклин дьо Белфор, който тогава е бил в чантичката й. Не можем да бъдем абсолютно сигурни, че е използван нейният пистолет, преди да бъде прегледан от експерти, но можем да приемем това за почти доказано.
Вероятен ход на действията: X (убиецът) е бил свидетел на сцената между Жаклин и Саймън в панорамния салон и е забелязал, че пистолетът е бил запратен под един диван. След като салонът се изпразнил, X е взел пистолета, като е предполагал (а), че Жаклин дьо Белфор ще бъде обвинена за престъплението. Според тази теория следните лица автоматически отпадат от подозрение:
Корнелия Робсън, защото не е имала възможност да вземе пистолета, преди Джеймс Фенторп да се върне и го потърси.
Мис Бауърс и доктор Беснер — поради същата причина.
Фенторп не е напълно освободен от подозрение, тъй като е могъл да прибере в джоба си пистолета и след това да заяви, че не го е намерил.