Поаро се усмихна и го запита:
— Кажете ми, дали мадам Дойл прилича на братовчедка си Джоана Саутууд?
— Тук грешите, мосю Поаро. Тя е наша братовчедка и приятелка на Линет.
— А, извинете, сбъркал съм. Тя е една млада дама, за която много се говори. Известно време се интересувах от нея.
— Защо? — попита остро Тим.
Поаро се привдигна, за да се поклони на Жаклин дьо Белфор, която току-що бе влязла и минаваше край тяхната маса. Лицето й пламтеше, тя дишаше бързо и очите й блестяха. Докато сядаше, той измърмори неясно:
— Питам се, дали всички млади дами, които имат ценни бижута, са така небрежни, както е била мадам Дойл?
Изглежда, бе забравил въпроса на Тим.
— Значи е вярно, че са били откраднати? — попита мисиз Алертън.
— Кой ви каза това, мадам?
— Фергюсън — обади се Тим.
Поаро кимна мрачно.
— Това е истина.
— Предполагам — каза нервно мисиз Алертън, — че това означава много неприятности за всички нас. Тим мисли така.
Синът й се намръщи, но Поаро бързо попита:
— Така ли? Може би и преди сте имали подобно преживяване? Били сте в къща, където е била извършена кражба?
— Никога — отговори Тим.
— О, скъпи, нали беше в Портарлингтън, когато диамантите на онази ужасна жена бяха откраднати?
— Ти винаги безнадеждно объркваш нещата, мамо. Бях там, когато се разбра, че диамантите, които носеше около дебелия си врат, са фалшиви! Може би месеци преди това са били сменени. В същност много хора тогава предполагаха, че тя е направила това!
— Доколкото си спомням, и Джоана мислеше така.
— Джоана не беше там.
— Да, но знаеше случая много добре. И такова предположение е типично за нея.
— Винаги говориш против Джоана, мамо.
Поаро бързо смени темата. Имал намерение да направи голяма покупка в един магазин в Асуан. Избрал красиво златно украшение при един от местните търговци. Разбира се, преди всичко трябвало да се плати, но…
— Казват, че щели, как се казва, да ми го препратят в къщи, на не много висока цена. Мислите ли, че ще го получа?
Мисиз Алертън каза, че доколкото знае, много хора са получили по този начин директно в Англия закупените стоки от подобни магазини и че всичко е пристигнало в изправност.
— Добре. Тогава и аз така ще направя. Но знаете ли какви проблеми има човек, когато е в чужбина и му изпратят колет от Англия! Случвало ли ви се е? Получавате ли колети, когато сте в чужбина?
— Не, нали, Тим? Понякога ти получаваш книги, но, разбира се, не сме имали никакви проблеми.
— А, да, но с книгите е различно.
Десертът беше сервиран. Тогава без предисловие полковник Рейс стана и направи съобщението си.
Той спомена накратко за престъплението и съобщи, че перлите са откраднати, като помоли пътниците да останат в салона, докато корабът бъде претърсен. След това, ако пътниците се съгласят, а той бил сигурен в това, те също щели да бъдат претърсени.
Поаро стана тихо от мястото си. Около него се надигна лек шум от подозрителни, възмутени, развълнувани гласове…
Той настигна Рейс при вратата и му прошепна нещо на ухото.
Полковникът го изслуша, кимна и направи знак на един стюард. Каза му нещо кратко и след това излезе с Поаро на палубата, като затвори вратата след себе си.
Постояха няколко минути край парапета. Рейс запали цигара.
— Идеята ви не е лоша — каза той. — Скоро ще разберем дали сте прав. Давам им три минути.
Вратата на трапезарията се отвори и се появи същият стюард. Той поздрави Рейс и каза:
— Съвсем правилно, сър. Една дама веднага иска да говори с вас.
— Така ли? — каза със задоволство Рейс. — Коя е тя?
— Мис Бауърс, сър, медицинската сестра.
На лицето на полковника се изписа лека изненада.
Доведете я в салона за пушене и не позволявайте на никой друг да излиза.
— Да, сър, другият стюард ще се погрижи за това.
Той се върна в трапезарията, а Поаро и Рейс отидоха в салона за пушене.
— Бауърс, а какво ще кажете? — измърмори Поаро.
Току-що бяха влезли в пушалнята, когато стюардът отново се появи с мис Бауърс. Той я въведе и излезе, като затвори вратата.
— Е, мис Бауърс? — Полковник Рейс я погледна въпросително. — Какво има?
Медицинската сестра беше както винаги спокойна и невъзмутима.
— Извинете ме, полковник Рейс, но при тези обстоятелства реших, че е най-добре да говоря незабавно с вас и да ви върна това.
Като отвори малката си черна чантичка, тя извади огърлица от перли и я сложи на масата.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ако мис Бауърс беше жена, която обича да е център на внимание, сега тя положително би била богато възнаградена.
Полковник Рейс я погледна с дълбоко удивление и взе перлите от масата.