— Мислех за Египет.
— Египет? — усъмни се мисиз Алертън.
— Истинска топлина, скъпа. Лениви златни пясъци. Нил. Бих искал да видя Нил, а ти?
— О, с удоволствие — сухо отвърна тя. — Само че Египет е скъпо нещо, мили мой. Не е за тези, които броят дребните пари.
Тим се засмя, изправи се и се протегна. Внезапно бе станал по-жизнен и енергичен. Заговори с развълнуван глас:
— Парите ще бъдат моя грижа. Да, скъпа. Една малка сделка на борсата с напълно задоволителни резултати. Разбрах тази сутрин.
— Тази сутрин? — попита рязко мисиз Алертън. — Ти получи само едно писмо и то…
Тя млъкна и прехапа устни. Тим се поколеба за миг дали да се засмее, или да се разсърди. Веселото настроение взе връх.
— И то беше от Джоана — завърши той студено. — Съвсем правилно, мамо. Ти си истинска кралица на детективите! Прочутият Еркюл Поаро би трябвало да внимава да не го засенчиш, ако си наблизо.
Мисиз Алертън изглеждаше доста раздразнена.
— Съвсем случайно видях почерка…
— И разбра, че не е от борсов агент? Точно така. В същност вчера получих съобщение от тях. Почеркът на бедната Джоана веднага се набива в очи — криволици по целия плик като пиян паяк.
— Какво пише Джоана? Нещо ново?
Мисиз Алертън се стремеше да говори небрежно и спокойно. Приятелството между сина й и втората му братовчедка Джоана Саутууд винаги я дразнеше. Не че, както си казваше тя, има „нещо в това“. Беше съвсем сигурна, че няма нищо. Тим никога не бе проявявал особен интерес към Джоана или тя към него. Тяхното взаимно привличане, изглежда, се дължеше на клюките и на големия брой общи приятели и познати. И двамата обичаха да са сред хора и да говорят за хора. Джоана имаше забавен, дори хаплив език.
Миоиз Алертън не се страхуваше, че Тим може да се влюби в братовчедката си. Причината за рязкото й държане, когато тя бе при тях или се получаваха писма от нея, беше съвсем друга.
Това бе някакво друго чувство, трудно й бе да го определи — може би непризната ревност от искреното удоволствие, което Тим изпитваше в компанията на Джоана. Двамата, майка и син, така чудесно си допадаха, че когато го видеше погълнат от друга жена, тя винаги изпитваше леко безпокойство. Предполагаше също, че присъствието й в такива случаи поставя преграда между двамата представители на по-младото поколение. Често ги бе заварвала, увлечени в разговор, и в нейно присъствие разговорът замираше, те говореха насила с нея, като че ли приемаха компанията й по задължение. Съвсем определено мисиз Алертън не харесваше Джоана Саутууд. Считаше, че е неискрена, предвзета и съвсем повърхностна, и й беше много трудно да се въздържи да не го каже с повишен тон.
В отговор на въпроса й Тим извади писмото от джоба си и му хвърли един поглед. „Доста дълго писмо“ — помисли си майка му.
— Нищо особено — каза той. — Мистър и Мисиз Девиниш се развеждат. Старият Монти е глобен, защото е шофирал пиян. Уиндълшъм е заминал за Канада. Изглежда, че е бил твърде съкрушен поради отказа на Линет Риджуей. Тя твърдо е решила да се омъжи за онзи управител.
— Колко необикновено! Толкова ли е ужасен?
— Не, не, съвсем не. Той е от рода Дейл от Девъншиьр. Няма пари, разбира се, в същност бил сгоден за една от най-добрите приятелки на Линет. Заплетена история наистина.
— Аз мисля, че е твърде непочтена история каза — мисиз Алертън, като се изчерви.
Тим й хвърли поглед, изпълнен с обич.
— Знам, скъпа. Ти не одобряваш отмъкването на чужди съпрузи и разни такива истории.
— В мое време ние имахме принципи. И то много добри принципи! Сега младите хора си въобразяват, че могат да правят, каквото си искат.
Тим се усмихна.
— Те не само си въобразяват, но и правят, каквото си искат. Линет Риджуей например!
— Е, да, но аз мисля, че е отвратително.
Тим примигна срещу нея.
— Горе главата, твърдоглавке! Може би съм съгласен с теб! Във всеки случай досега не съм отнел ничия съпруга или годеница.
— Сигурна съм, че никога не би направил такова нещо — каза мисиз Алертън й прибави разпалено: — Възпитала съм те, както трябва.
— Така че заслугата е твоя, не моя.
Той й се усмихна закачливо и прибра писмото в джоба си. Мисиз Алертън бързо си помисли, че й дава да чете повечето писма, но от писмата на Джоана й чете само откъси. Но прогони недостойната мисъл и реши, че занапред ще се държи като добре възпитана жена.
— Джоана радва ли се на живота?
— Горе-долу. Възнамерява да открие деликатесен магазин в Мейфеър.
— Тя винаги разправя, че е много зле с парите — натърти язвително мисиз Алертън, — но си ходи навсякъде и дрехите й сигурно струват много скъпо. Винаги е прекрасно облечена.