Поаро се спря и стисна силно ръката на Рейс.
— Възхищавам се от вас, приятелю. Вие не искате да ви кажа какво зная, защото разбирате, че ако можех да говоря сега, бих ви разказал всичко. Но първо трябва много неща да се изяснят. Помислете, помислете за миг върху това, което ще ви изтъкна. Има няколко пункта… Твърдението на Жаклин дьо Белфор, че някой е подслушвал разговора ни онази нощ в градината в Асуан. Показанията на Тим Алертън за това, какво е чул и правил в нощта на престъплението. Многозначителните отговори на Луиз Бурже тази сутрин. Фактът, че мадам Алертън пие вода, синът й пие уиски и сода, а аз — вино. Прибавете към това двете шишенца лак за нокти и поговорката, която ви казах. И накрая най-важният факт — пистолетът е бил увит в евтина носна кърпичка и кадифен шал и хвърлен във водата…
Рейс помълча една-две минути, после поклати глава.
— Не, не разбирам. Вижте, имам слаба представа за какво намеквате, но до този момент не мога да се ориентирам.
— Но, разбира се. Вие виждате само половината от истината. И помнете — трябва да започнем отначало, защото тръгнахме по съвсем погрешен път.
Рейс направи лека гримаса.
— Свикнал съм с това. Понякога ми се струва, че главното в нашата работа е да поправяме грешките си в началото и да започваме наново.
— Да, това е абсолютно вярно. Но някои хора точно това не желаят да направят. Те възприемат някаква теория и сляпо се придържат към нея. И ако някой дребен факт й противоречи отхвърлят го. Но винаги фактите, които не съответстват на общата картина, имат значение. През цялото време се питах защо пистолетът е бил преместен от мястото на престъплението. Знаех, че в това има някакъв смисъл, но едва преди половин час разбрах причината.
— А аз все още не разбирам!
— Ще разберете! Само помислете за това, което ви казах. А сега да изясним случая с телеграмата. Но, разбира се, ако хер доктор ни позволи.
Доктор Беснер им отвори вратата с намръщено лице. Беше все още в много лошо настроение.
— Какво има? Искате отново да говорите с пациента ми? Предупреждавам ви, че е неразумно. Той има треска. Достатъчно му бяха днешните тревоги.
— Уверявам ви, само един въпрос и нищо повече — каза Рейс.
Като изсумтя неохотно, докторът се отстрани и двамата мъже влязоха. Зад гърба им Беснер изръмжа:
— Връщам се след три минути. Дотогава да сте свършили!
Те го чуха как изтрополи по палубата. Саймън Дойл ги изгледа въпросително.
— Да, какво има?
— Не е нещо важно — отговори Рейс. — Когато стюардите ми докладваха, казаха, че синьор Рикети им създал големи неприятности. Вие споменахте, че това не ви учудва, защото знаете, че е избухлив и е бил груб със съпругата ви заради някаква телеграма. Бихте ли ни разказали за това?
— Разбира се. Току-що се бяхме върнали от Втория водопад край Вади Халфа. Линет помисли, че има телеграма за нея на таблото. Забравила бе, че вече не се казва Риджуей, а човек може да обърка Рикети с Риджуей, ако имената са написани нечетливо. Тя я отвори и беше много учудена, защото нищо не разбра. Тогава дойде онзи приятел Рикети, грабна телеграмата от ръката й, като за малко не я скъса и започна да бърбори нещо ядосано. Линет отиде да му се извини, но той беше ужасно груб с нея.
Рейс си пое дълбоко дъх.
— А имате ли понятие, мистър Дойл, какво пишеше в телеграмата?
— Да. Линет прочете на глас една част. Ставаше дума за…
Той замълча. Навън се чу шум. Разнесе се остър глас.
— Къде са Поаро и полковник Рейс? Трябва веднага да ги видя! Много е важно. Имам ценна информация. Аз… При мистър Дойл ли са?
Беснер не бе затворил вратата. Само завесата се вееше на входа. Мисиз Отърбърн я дръпна и влезе като вихър. Олюля се с пламнало лице и заговори несвързано:
— Мистър Дойл, знам кой уби жена ви! — извика драматично писателката.
— Какво?
И тримата я изгледаха слисани. Мисиз Отърбърн ги измери с триумфален поглед. Тя беше щастлива, безкрайно щастлива.
— Да, теорията ми се оказа напълно вярна. Дълбоките, първобитни, вековни инстинкти са причината за всичко. Може да ви изглежда невероятно, фантастично, но това е истината!
Рейс каза рязко:
— Твърдите, че имате доказателства кой е убил мисиз Дойл?
Мисиз Отърбърн седна на един стол. Наведе се напред и кимна разпалено.
— Разбира се, че имам. Съгласни ли сте, че който е убил Луиз Бурже, е убил и Линет Дойл, че и двете престъпления са извършени от един и същ човек?
— Да, да, естествено — каза нетърпеливо Саймън. — Това е съвсем логично. Продължавайте.
— Тогава съм права. Знам кой е убил Луиз Бурже, следователно знам кой е убил Линет Дойл.
— Искате да кажете, че предполагате кой е убил Луиз Бурже — каза скептично Рейс.