Мисиз Отърбърн се обърна към него като тигрица.
— Не, знам това със сигурност. Видях убиеца със собствените си очи.
Саймън потрепера и извика:
— За бога, започнете отначало. Знаете кой е убил Луиз Бурже, така ли?
Мисиз Отърбърн кимна.
— Ще ви кажа какво точно се случи.
Да, тя без съмнение беше замаяна от щастие! Това бе върховният миг в нейния живот, нейното тържество! Какво от това, че книгите й не се продават, че празноглавите читатели, които преди купуваха и поглъщаха жадно романите й, сега имат нови любимци? Те отново ще чуят за Саломе Отърбърн! Името й ще се появи във всички вестници. На процеса тя ще бъде главният свидетел на обвинението.
Писателката си пое дълбоко дъх и започна:
— Това се случи, когато слязох да обядвам. Нямах апетит… след целия ужас на неотдавнашната трагедия. Е, няма да говоря за това. Насред път се сетих, че… съм забравила нещо в каютата си. Казах на Розали да продължи без мен. Тя отиде да обядва.
Мисиз Отърбърн замълча за миг.
Завесата на вратата се раздвижи леко, сякаш полюшвана от вятъра, но нито един от тримата мъже не забеляза това.
— Аз… — Тя замълча отново. — Е, тук моментът е деликатен, но ще трябва да ви разкажа всичко. Имах среща с един човек от персонала на кораба. Трябваше да ми даде нещо, от което имах нужда, но не исках дъщеря ми да разбере. В някои отношения тя е досадна…
Не беше много добре съчинено, но щеше да има време да измисли нещо правдоподобно, преди да се яви в съда.
Рейс вдигна вежди и погледна въпросително Поаро.
Той кимна много леко. Устните му очертаха думата „алкохол“.
Завесата отново се раздвижи. Между нея и вратата се появи нещо със синкав, метален блясък.
Мисиз Отърбърн продължи:
— За да се срещна с онзи човек, трябваше да завия край кърмата на долната палуба, където той щеше да ме чака. Когато вървях по палубата, вратата на една каюта се отвори и някой погледна навън. Беше онова момиче, Луиз Бурже, или как й беше името. Изглежда, че очакваше някого. Когато ме видя като че ли се разочарова и влезе бързо в каютата. Това не ми се стори подозрително, разбира се. Така че продължих към кърмата, взех онова… нещо от човека, платих му и си поговорихме малко. След това се запътих назад. Точно когато завивах край ъгъла, видях някой да чука на вратата на камериерката и да влиза вътре. Рейс каза:
— И този човек беше…?
Експлозия разтърси каютата и тя се изпълни с остър, лютив дим. Мисиз Отърбърн се наклони бавно настрани като че ли в безкрайна почуда, после тялото и се отпусна тежко напред и тя падна с трясък на пода. От малка, кръгла дупчица, точно зад ухото й, потече кръв.
За секунда всички се вцепениха. След това двамата здрави мъже скочиха на крака. Тялото на жената им пречеше. Рейс се наведе над него, а Поаро скочи ловко към вратата и изтича на палубата.
Тя беше празна. Точно на прага лежеше голям колт.
Поаро бързо се огледа. Наоколо нямаше никой. След това се втурна към кърмата. Когато завиваше зад ъгъла, се сблъска с Тим Алертън, който тичаше срещу него.
— Какво, по дяволите, беше това? — извика той задъхано.
— Видяхте ли някого? — попита рязко Поаро.
— Да съм видял някого? Не.
— Тогава елате с мен. — Той хвана младия мъж за ръката и се върна обратно. Вече се бяха събрали няколко души. Розали, Жаклин и Корнелия бяха изскочили от каютите си. От салона на палубата надойдоха други — Фергюсън, Джим Фенторп и мисиз Алертън.
Рейс стоеше до револвера. Поаро се обърна и попита остро Тим Алертън:
— Имате ли ръкавици?
Тим бръкна в джоба си.
— Да, имам.
Поаро ги сложи и се наведе да огледа оръжието. Рейс направи същото. Другите ги наблюдаваха безмълвно.
— Не е избягал в обратната посока — заключи Рейс. — Фенторп и Фергюсън са били в салона на тази палуба и щяха да го видят.
— И мистър Алертън би трябвало да го види, ако е бил на кърмата — отвърна Поаро.
— Скоро видяхме това нещо — каза Рейс, като посочи револвера. — Все пак трябва да бъдем сигурни.
Той почука на вратата на Пенингтън. Никой не отговори. В каютата нямаше никой. Рейс отиде до дясното чекмедже на шкафа и рязко го отвори. То бе празно.
— Е, ясно — каза той. — А къде е Пенингтън? Отново излязоха на палубата. И мисиз Алертън бе там. Поаро бързо се отправи към нея.
— Мадам, вземете с вас мис Отърбърн и се погрижете за нея. Майка й — той погледна въпросително Рейс, който кимна — беше убита.
Доктор Беснер връхлетя върху тях.
— Господи! Какво пък има сега?
Сториха му път. Рейс посочи каютата. Беснер влезе вътре.
— Трябва да намерим Пенингтън — каза полковникът. — Има ли някакви отпечатъци по револвера?