Поаро се усмихна.
— Мисълта ви работи бързо.
— Много съм глупава. Все още не разбирам — каза Корнелия.
— Мосю Поаро иска да каже, скъпа, че е могъл да скочи през парапета на долната палуба — обясни Жаклин.
— Господи! — ахна Корнелия. — Никога не бих се досетила за това. Но как е успял да го направи? Трябва да е бил много бърз.
— Лесно се е справил — намеси се Тим Алертън. — Спомнете си, че в такива случаи хората винаги остават като вцепенени за няколко секунди. Човек чува изстрел и за една-две секунди е парализиран.
— И вие ли изпитахте същото, мосю Алертън?
— Да. Стоях като закован около пет секунди, а след това побягнах по палубата.
Рейс излезе от каютата на Беснер и каза властно:
— Бихте ли се разотишли? Трябва да изнесем тялото.
Всички се отдалечиха покорно. Поаро тръгна с тях. Корнелия му каза сериозно и тъжно:
— Ще помня това пътуване до края на живота си. Три убийства… Какъв кошмар!
Фергюсън я чу и каза предизвикателно:
— Това е, защото сте прекалено цивилизована. Трябва да приемате смъртта като ориенталците. Според тях тя е нещо обикновено и съвсем естествено.
— Да, интересно схващане. Но те не са образовани, бедните — каза Корнелия.
— И по-добре. Образованието отне жизнеността на бялата раса. Например тази културна вакханалия, която залива Америка. Отвратително.
Корнелия пламна.
— Мисля, че говорите глупости. Всяка зима слушам лекции за Ренесанса и гръцкото изкуство, а също и за известните жени в историята.
— Гръцко изкуство, Рецесанс, известните жени в историята! — изстена мистър Фергюсъи. — Става ми лошо, като ви слушам. Бъдещето има значение, драга моя, а не миналото. Три жени загинаха на този кораб. Е, и какво от това? Никой нищо не е загубил! Линет Дойл и парите й! Камериерката французойка, този домашен паразит. И онази глупава, безполезна жена — мисиз Отърбърн. Мислите ли, че някой наистина го е грижа дали са живи, или не? Мен не ме е грижа и изобщо не съжалявам за това!
— Тогава грешите! — избухна Корнелия. — А на мене ми става лошо, като ви слушам да говорите надълго и нашироко като че ли за вас никой няма значение. Не харесвах много мисиз Отърбърн, но дъщеря й толкова много я обичаше и сега е ужасно разстроена от смъртта й. Не познавах добре френската камериерка, но сигурно някой някъде я е обичал. А Линет Дойл освен всичко друго беше наистина прекрасна! Беше толкова красива, че когато я гледах, ми се искаше да се разплача. Аз не съм хубава и затова така ценя красотата. Беше прекрасна като произведение на гръцкото изкуство. А когато едно красиво създание умре, това е загуба за света. Така е!
Мистър Фергюсън направи крачка назад, хвана се с две ръце за главата и извика:
— Предавам се! Вие сте невероятна. Във вас няма дори и малко от естествената женска злоба. — Той се обърна към Поаро: — Знаете ли, сър, че бащата на Корнелия е бил напълно разорен от стария Риджуей? Но тя каза ли нещо, когато наследницата се разкарваше пред нея с перли и парижки тоалети? Не, тя само блее като кротко агънце: „Нали е прекрасна?“ Сигурен съм, че дори не я е погледнала накриво.
Корнелия се изчерви.
— Отначало ми беше малко неприятно. Виждате ли, татко беше съкрушен, че не успя да осигури семейството си. Мисля, че това го уби.
— Било й малко неприятно! Чувате ли я?
Корнелия го погледна гневно.
— Не казахте ли току-що, че бъдещето има значение, а не миналото? А това е било в миналото, нали? Било е отдавна.
— Тук ме улучихте — каза Фергюсън. — Корнелия Робсън, вие сте единствената почтена жена, която познавам. Ще се омъжите ли за мен?
— Не ставайте смешен.
— Но това е сериозно предложение, независимо от присъствието на Стария Детектив. Във всеки случай вие сте свидетел, мосю Поаро. Против всичките си принципи предложих умишлено брак на тази жена. Аз не вярвам в законните връзки между двата пола, но тъй като мисля, че тя няма да се съгласи на нищо друго, считам женитбата за единствения изход. Хайде, Корнелия, кажете да.
— Вие сте ужасно смешен. — Корнелия се изчерви отново.
— Защо не искате да се омъжите за мен?
— Не сте сериозен.
— Предложението ми не е сериозно или аз не съм сериозен човек?
— И двете, но в същност не сте сериозен. Присмивате се на всички важни неща. На образованието, културата и… смъртта. Не сте разумен.
Тя млъкна и с пламнало лице изтича към каютата си.
Фергюсън погледна с удивление след нея.
— Дявол да го вземе! Мисля, че беше искрена. Тя иска мъжът да бъде разумен. Разумен, господи! — Той замълча и попита с любопитство: — Какво става с вас, мосю Поаро? Изглеждате толкова унесен.