— Благодаря ви, мосю Поаро. Бихте ли извикали мис Бауърс? Не се чувствувам добре… Този нагъл млад човек…
— Страхувам се, че е твърде ексцентричен и разглезен. Повечето от семейството са такива. Винаги е готов да се сражава с вятърни мелници. — И той прибави небрежно: — Познахте ли го?
— Да го позная?
— Нарича се Фергюсън и не използува титлата си заради прогресивните си идеи.
— Титлата си? — възкликна мис ван Шойлер.
— Да, това е младият лорд Долиш. Много е богат, разбира се, но е истински чудак.
Обзета от противоречиви чувства, мис ван Шойлер попита:
— Откога знаете това?
— Видях снимката му в някакъв вестник и забелязах приликата. След това намерих пръстен с герб. Уверявам ви, че няма никакво съмнение.
Поаро се наслаждаваше на различните чувства, които се сменяха по лицето на мис ван Шойлер. Най-сетне тя кимна тържествено и каза:
— Много съм ви задължена, мосю Поаро.
Детективът я проследи с усмивка до вратата.
След това седна и лицето му отново стана сериозно. Той се замисли дълбоко, като от време на време кимаше с глава. Накрая каза:
— Е, да, всичко е точно така.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Рейс го намери все още да седи там.
— Е, Поаро, какво има? Пенингтън ще дойде след десет минути. Предоставям това на вас.
Поаро бързо се изправи.
— Първо намерете младия Фенторп.
— Фенторп? — учуди се Рейс.
— Да. Доведете го в каютата ми.
Рейс кимна и излезе. Поаро се отправи към каютата си. Полковникът пристигна с Фенторп след една-две минути. Поаро ги покани да седнат и им предложи цигари.
— Е, мосю Фенторп, на въпроса — каза той. — Доколкото виждам, носите същата връзка като моя приятел Хейстингс.
Джим Фенторп погледна връзката си, леко смутен, и каза:
— Да, английска вратовръзка.
— Точно така. Имайте пред вид, че въпреки че съм чужденец, познавам доста добре английските обичаи. Знам например, че има „допустими“ и „недопустими“ неща.
Фенторп се усмихна.
— Днес вече не обръщаме голямо внимание на това, сър.
— Може би, но обичаят си е обичай. Традициите не се променят и има някои неща (зная го от личен опит), които не бива да се правят! Едно от тях, мосю Фенторп, е да се намесвате в чужди разговори между хора, които не познавате, без да ви молят за това.
Фенторп го погледна изумен. Поаро продължи:
— Преди няколко дни вие направихте точно това. Някои хора тихо обсъждаха делови въпроси от частен характер в панорамния салон. Вие се приближихте към тях, очевидно с намерение да чуете какво говорят, след това се обърнахте и поздравихте една дама — мадам Дойл, заради деловите й качества.
Лицето на Джим Фенторп пламна. Поаро бързо продължи, без да чака отговор:
— А това, мосю Фенторп, съвсем не беше поведение, достойно за човека, който носи същата връзка като моя приятел Хейстингс! Хейстингс е толкова деликатен, че би умрял от срам, ако направи такова нещо! И така, като свържем тази постъпка с факта, че сте твърде млад, за да си позволите скъпа екскурзия и че сте член на провинциална адвокатска кантора и следователно не тънете в охолство, както и че не показвате признаци на неотдавнашно заболяване, което да изисква продължителен престой в чужбина, то аз се питам и сега питам вас — каква е причината за присъствието ви на този кораб?
— Отказвам да ви дам каквато и да било информация, мосю Поаро. Мисля, че сте луд.
— Не съм луд, а съм с напълно здрав разсъдък. Къде е вашата кантора? В Нортхемптън; това е близо до Уод Хол. Какво се опитвахте да подслушате? Разговор за правни документи. Каква беше целта на забележката ви, която произнесохте с явно смущение и тревога? Намерението ви бе да попречите на Линет Дойл да подпише какъвто и да е документ, преди да го е прочела предварително. — Той замълча. — На този кораб бе извършено убийство; други две последваха почти веднага след това. Ако продължа и ви кажа, че оръжието, с което беше убита Розали Отърбърн, беше револвер, собственост на Андру Пенингтън, тогава може би ще разберете, че е ваше задължение да ни кажете всичко, което знаете.
След няколкоминутно мълчание Джим Фенторп каза:
— По странен начин работите, но мисля, че аргументите ви са справедливи. Работата е там, че нямам точна информация за вас.
— Искате да кажете, че това е случай, базиран само на подозрения и догадки?
— Да.
— И следователно считате, че е неразумно да говорите? Това може би е вярно от правна гледна точка. Но тук не е съд. Полковник Рейс и аз се опитваме да открием един убиец. Всичко, което може да ни помогне, е от значение за нас.