— Щеше да навърши двадесет и една година през юли.
— И тогава би поела контрол върху наследството?
— Да.
— Но бракът й е ускорил нещата?
Пенингтън стисна здраво челюсти и ги изгледа предизвикателно.
— Извинете ме, джентълмени, но защо ви интересува това?
— Ако въпросът не ви харесва…
— Не е там работата. Нямам нищо против въпросите ви, но не виждам смисъл в тях.
— Но съгласете се, мосю Пенингтън — Поаро се наведе напред и очите му блеснаха, — че когато търсим мотивите за едно убийство, финансовите съображения винаги трябва да се имат пред вид.
Пенингтън каза навъсено:
— Според завещанието на Риджуей Линет щеше да поеме богатството в свои ръце, когато се омъжи или навърши двадесет и една години.
— Имаше ли някакви условия?
— Доколкото знам, става дума за милиони.
— Да, така е.
— Вашата отговорност и тази на съдружника ви е била много голяма — каза меко Поаро.
Пенингтън отвърна рязко:
— Свикнали сме и това не ни безпокои.
— Питам се само…
Нещо в тона му жегна Пенингтън и той запита гневно:
— Какво, по дяволите, искате да кажете?
— Питах се дали внезапният брак на Линет Риджуей не е предизвикал паника в кантората ви? — отвърна Поаро с очарователна любезност.
— Паника?
— Да, това имах пред вид.
— За какво, по дяволите, намеквате?
— За нещо много просто. Искам да знам дали документите на Линет Дойл са в пълен ред, както би трябвало да бъдат.
— Достатъчно. Дотегна ми. — Пенингтън стана и се отправи към вратата.
— Но преди това ще отговорите ли на въпроса ми?
— Документите на Линет Дойл са в пълен ред — отсече Пенингтън.
— Но след новината за брака й сте били толкова разтревожен, че сте заминали бързо за Европа с първия кораб и сте инсценирали привидно случайна среща в Египет?
Пенингтън се върна назад. Отново се бе овладял.
— Това са абсолютни глупости! Изобщо не знаех, че Линет е омъжена, и бях изумен, когато я срещнах в Кайро. Сигурно писмото й е пристигнало в Ню Йорк един ден след като съм заминал. Тогава са го препратили и аз го получих след една седмица.
— Дошли сте с „Карманик“, така ли?
— Да.
— И писмото е пристигнало в Ню Йорк, след като „Карманик“ е отплувал?
— Колко пъти трябва да повтарям това?
— Има нещо странно — каза Поаро.
— Какво?
— На багажа ви няма етикети от „Карманик“.
Единствените етикети за презокеанско плаване са от „Нормандия“, а, доколкото си спомням, тя отплава два дни след „Карманик“.
За миг Пенингтън се обърка. В очите му се появи смут.
Но намесата на полковник Рейс беше решаваща.
— Е, хайде, мистър Пенингтън — каза той, — имаме няколко причини да смятаме, че сте пристигнали с „Нормандия“, а не с „Карманик“. В такъв случай сте получили писмото на мисиз Дойл, преди да напуснете Ню Йорк. Няма смисъл да отричате това, защото най-лесно е да проверим в параходните компании.
Андру Пенингтън потърси разсеяно стол и седна с безизразно лице. Но зад тази равнодушна маска проницателният му ум бързо търсеше изход.
— Ще трябва да ви разкажа всичко, джентълмени. Подцених ви. Но имах причини да се държа така.
— Без съмнение — каза рязко Рейс.
— Ще ви дам необходимите обяснения, но разчитам на дискретност от ваша страна.
— Не се безпокойте. Можете да ни имате доверие. Разбира се, не мога да дам големи гаранции.
— Добре, ще говоря направо — въздъхна Пенингтън. — Нещо нередно ставаше в Англия и това ме тревожеше. Писмата нямаше да ми помогнат и затова реших, че единственото, което мога да направя, е да дойда тук и сам да открия причината.
— Какво искате да кажете?
— Бях сигурен, че Линет е мамена.
— От кого?
— От английския си адвокат. В наше време не можеш да отправиш подобно обвинение без точни доказателства, така че реших веднага да дойда тук и да се заема със случая.
— Проявили сте завидна бдителност, но защо трябваше да ни лъжете, че не сте получили писмото?
— Е, как да ви кажа — разпери ръце Пенингтън, — не можеш да се натрапваш на младоженци, без да имаш сериозни причини. Реших, че е най-добре да се срещнем случайно. Освен това не знаех нищо за съпруга. Може би той също беше замесен в измамата.
— И така всичките ви действия са били съвсем безкористни? — попита сухо Рейс.
— Точно така, полковник.
Всички замълчаха. Рейс погледна Поаро. Дребничкият мъж се наведе напред.
— Мосю Пенингтън, не вярваме на нито една дума от тази история.
— По дяволите! И какво вярвате?
— Вярваме, че неочакваният брак на Линет Риджуей ви е поставил в трудно финансово положение. Че след това сте дошли бързо тук, за да намерите някакъв изход, тоест опитали сте се да спечелите време и с това намерение сте направили безуспешен опит да получите подписа на мадам Дойл за някои документи. После по време на екскурзията от върха на една скала в Абу Симбел сте блъснали каменен блок, като за малко не сте успели…