— Е, навярно не тя ги плаща — отговори синът й. — Не, мамо, не искам да кажа това, което консервативният ум ти подсказва. Мисля, че просто не си плаща сметките.
Мисиз Алертън въздъхна.
— Така и не можах да разбера как хората правят това.
— О, за това е необходим необикновен талант. Трябва само да имаш достатъчно екстравагантен вкус, никакво чувство за стойността на парите и хората ще ти дадат, каквато искаш сума назаем.
— И накрая ще се озовеш в съда за дългове като бедния сър Джордж Уод.
— Имаш слабост към този стар търговец на коне може би, защото те е нарекъл розова пъпка по време на танц през хиляда осемстотин седемдесет и девета година.
— Не съм била родена през седемдесет и девета година — отвърна разгорещено тя, — а сър Джордж е човек с очарователни маниери и не ти позволявам да го наричаш търговец на коне.
— Чувал съм от негови познати забавни истории за него.
— Ти и Джоана говорите, каквото си искате за хората, няма значение какво, стига да е достатъчно злобно и неприятно.
Тим вдигна вежди.
— Но, мила мамо, защо толкова се ядоса? Не знаех, че държиш толкова много на стария Уод.
— Ти не разбираш колко тежко беше за него да продаде Уод Хол. Той толкова обичаше това място.
Тим подтисна желанието си да отговори остро. Кой беше той в края на краищата, за да бъде съдник? Вместо това каза замислено:
— Знаеш ли, мисля, че тук си права. Линет го покани да дойде да види как е променила всичко, но той грубо отказа.
— Разбира се, по-добре е било да не го кани.
— Струва ми се, че е твърде зле настроен към нея, мърмори под носа си разни неща винаги, когато я види. Не може да й прости, че му даде най-добрата цена за това проядено от червеи семейно имение.
— И ти не можеш да го разбереш? — попита рязко мисиз Алертън.
— Откровено казано, не — отвърна спокойно Тим. — Защо трябва да живеем в миналото? Защо да се държим за неща, които отдавна са забравени?
— С какво ще ги замениш?
Той сви рамене.
— Силни усещания може би. Новото, неизпитаното. Радостта от неизвестното, което те очаква всеки нов ден. Да печелиш пари сам, с ума и способностите си, а не да наследиш безполезно парче земя.
— В същност успешна сделка на борсата!
Той се засмя.
— Защо не?
— Ами ако се случи да загубиш на борсата?
— Това, скъпа, е въпрос на умение. А и днес се случва рядко…
— Ще заминем ли за Египет?
— Е, това е уредено — усмихна й се той. — Винаги сме искали да идем там.
— Кога предлагаш да заминем?
— Следващия месец. През януари там е най-хубавото време. Ще се радваме на прекрасното общество в този хотел още няколко седмици.
— Тим — каза с укор мисиз Алертън и прибави виновно: — Страхувам се, че обещах на мисиз Лийч, че ще я придружиш до полицейския участък. Тя не говори испански.
Тим се намръщи.
— Заради пръстена й ли? Кървавочервеният рубин на дъщерята на конската пиявица2. Все още ли твърди, че са го откраднали? Ще отида, ако искаш, но ще си загубя времето. Само ще създаде неприятности на някоя камериерка. Съвсем ясно го видях на пръста й, преди да влезе в морето онзи ден. Паднал е във водата, без да забележи.
— Тя казва, че е съвсем сигурна, че го е оставила на тоалетната си масичка.
— Не е вярно. Видях го със собствените си очи. Тази жена е глупачка. Всяка жена е глупачка, която подскача и пляска в морето през декември, преструвайки се, че водата е топла само защото слънцето е просветнало по-силно за момент. Във всеки случай на дебелите жени трябва да забранят да се къпят; изглеждат толкова отвратителни в банските си костюми.
— Наистина трябва да се откажа от къпането — измърмори мисиз Алертън.
Тим се изсмя високо.
— Ти? Повечето от младите могат да ти завидят!
— Бих искала тук да има повече млади хора заради теб — въздъхна тя.
Тим Алертън поклати решително глава.
— А аз не. Двамата чудесно се разбираме без чужди хора.
— Ти би искал Джоана да е тук.
— Не. — Гласът му прозвуча неочаквано твърдо. — Изобщо не си права. Джоана ме забавлява, но ако бъде дълго време при мен, ще ми действува на нервите. Доволен съм, че не е тук. В същност не я харесвам и мисля, че ще се примиря; ако никога вече не я видя. Има една-единствена жена в света, към която изпитвам истинско уважение и възхищение, и предполагам, че вие, мисиз Алертън, много добре знаете коя е тя — прибави той тихо.
Лицето на майка му пламна и тя много се смути, а Тим продължи тържествено:
— Има много малко наистина приятни жени в света и ти си една от тях.