Тим се изправи на крака. Остана за миг безмълвен. Когато заговори, думите му като че ли прозвучаха сухо, но, изглежда, задоволиха слушателите.
— Благодаря! Няма да има нужда да ми давате друг шанс!
Той отвори вратата пред момичето и то излезе; като взе малката картонена кутийка, Тим я последва.
Закрачиха един до друг. Тим отвори кутията, извади фалшивата огърлица и я захвърли далече в Нил.
— Край! — каза той. — Когато върна кутията на Поаро, вътре ще бъдат истинските перли. Как можах да бъда такъв глупак!
Розали каза тихо:
— Преди всичко защо започнахте?
— Искате да кажете как започнах? О, не знам. От леност, скука, а и това ме забавляваше. Толкова по-интересно е, отколкото да стоиш в някоя канцелария. Сигурно ви звучи ужасно, но виждате ли, в това ме привличаше нещо — главно рискът може би.
— Мисля, че разбирам.
— Да, но никога не бихте го направили.
Розали се замисли за миг и лицето и стана сериозно.
— Не, никога — каза тя просто.
— О, скъпа моя, вие сте очарователна… прекрасна. Защо не казахте, че сте ме видели снощи?
— Помислих, че ще ви заподозрат.
— Вие подозирахте ли ме?
— Не. Не вярвах, че можете да убиете някого.
— Да. Не съм от тази сплав, от която са направени убийците. Аз съм само един нещастен крадец на дребно.
Тя плахо докосна ръката му.
— Не говорете така.
Той хвана ръката й.
— Розали, искате ли… знаете какво искам да кажа. Или винаги ще ме презирате и ще ми натяквате?
Тя се усмихна леко.
— Има неща, за които и вие може да ми натяквате…
— Розали, скъпа…
Но тя го задържа за минута.
— А Джоана?
— Джоана? — извика внезапно Тим. — Вие сте като майка ми. Джоана изобщо не ме интересува. Тя има хищни очи и конско лице. Изключително непривлекателен представител на Нежния пол.
След малко Розали каза.
— Майка ви никога не бива да узнае това.
— Не съм сигурен — отвърна замислено Тим. — Мисля, че ще й кажа. Тя е силен човек и ще издържи. Да, мисля, че ще разруша майчинските й илюзии. Тя ще бъде толкова доволна, когато разбере, че съм имал само делови отношения с Джоана, че ще ми прости всичко останало.
Бяха стигнали до каютата на мисиз Алертън и Тим почука решително на вратата. Тя се отвори и мисиз Алертън застана на прага.
— Розали и аз… — започна Тим и спря.
— О, скъпи мои — промълви тя и прегърна Розали. — Мое скъпо, скъпо дете. Така се надявах, но Тим беше непоносим, преструваше се, че не те харесва. Но, разбира се, не можа да ме измами!
Розали каза сподавено:
— Вие бяхте винаги толкова мила с мен. Исках да…
Тя млъкна и зарида щастливо на рамото и.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Когато вратата се затвори след Тим и Розали, Поаро погледна виновно мрачното лице на полковник Рейс.
— Съгласен ли сте с този малък компромис? — попита с молба той. — Нередно е, зная, но така високо ценя човешкото щастие.
— Но не правите нищо за моето щастие.
— Тази девойка ми е толкова симпатична, а тя обича младия човек. Ще бъдат прекрасна двойка; тя има твърдостта, която му липсва, майката я харесва, всичко е както трябва.
— И така женитбата е уредена от небето и Еркюл Поаро. Единственото, което ми остава, е да прикрия углавното престъпление.
— Но, приятелю, казах ви, че това е само едно мое предположение.
— Нямам нищо против — изсмя се Рейс. — Не съм заклет полицай, слава богу! Надявам се, че хлапакът няма да върши глупости. Момичето е почтено. Но това, от което съм недоволен, е начинът, по който се държите с мен! Аз съм търпелив човек, но търпението ми има граници! Знаете ли кой е извършил трите убийства на този кораб, или не?
— Зная.
— Тогава защо не ми кажете ясно и точно това?
— Мислите, че отдавам прекалено голямо значение на маловажни факти? И това ви дразни? Но не сте прав. Ще ви кажа нещо. Веднъж участвах в една археологическа експедиция. Когато някакъв предмет се появи на повърхността по време на разкопките, той се изчиства много внимателно отвсякъде. Полепналата пръст се отстранява, тук-там изстъргвате с нож, докато накрая предметът е готов за рисунки и снимки, без излишни налепи по него. Това е, което се опитвах да направя — да премахна излишното, така че да видим неподправената истина.
— Добре — каза Рейс. — Да видим неподправената истина. Не е бил Пенингтън. Не е младият Алертън. Предполагам, че не е и Флитууд. Нека за разнообразие чуем кой е убиецът.
— Сега ще ви кажа, приятелю.
Някой почука на вратата. Рейс тихо изруга. Влязоха доктор Беснер и Корнелия. Момичето изглеждаше разстроено.