— Е, добре, трябва да призная, че обичам публиката и аплодисментите. Имам много високо мнение за себе си. Обичам да казват: „Колко умен е Екрюл Поаро!“
Рейс се раздвижи леко в стола.
— Е, колко е умен Еркюл Поаро? — попита тихо той.
Като клатеше тъжно глава, Поаро започна:
— Отначало проявих невероятна глупост. Най-голямата загадка за мен беше пистолетът — пистолетът на Жаклин дьо Белфор. Защо не бе оставен на местопрестъплението? Намерението на убиеца очевидно е било да насочи уликите срещу нея. Защо тогава го бе взел? Бях толкова сляп, че измислях най-различни нелепи причини. Но истинската причина бе много обикновена. Убиецът беше взел пистолета, защото е трябвало да направи това, защото е нямал друг изход.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
— Вие и аз, приятелю — обърна се Поаро към Рейс, — започнахме разследването с предубеждението, че престъплението е извършено спонтанно без каквато и да била предварителна подготовка.
Някой е искал да премахне Линет Дойл и е използвал удобния момент, когато убийството почти сигурно би било приписано на Жаклин дьо Белфор. От това следваше, че въпросното лице е подслушало скандала между Жаклин и Саймън Дойл и е взело пистолета, след като другите са напуснали салона. Но, приятели, ако това предубеждение беше погрешно, всичко би изглеждало напълно различно. И то беше погрешно! Това не е било мигновено, спонтанно престъпление. Напротив, то е било много внимателно обмислено, подготвяно час по час, всички подробности са били старателно уточнени предварително, дори слагането на приспивателно в бутилката с вино на Еркюл Поаро през онази нощ! Разбира се, че беше така! Сложиха ме да спя, за да не се намеся в събитията. Това ми се стори възможно. Аз пия вино, другите двама, с които се храня на масата, пият уиски и минерална вода. Няма нищо по-лесно от това, да се сипе малко безвреден опиат в бутилката с вино — те стоят по цял ден на масите. Но аз отхвърлих тази мисъл. Денят беше горещ, бях много уморен, не бе толкова необичайно веднъж да спя дълбоко, а не неспокойно, както обикновено.
— Както виждате, все още бях в плен на предубеждението си. Да ми дадат приспивателно би означавало предумишлено действие, би означавало, че в седем и половина, когато се сервира вечерята, престъплението е било вече замислено, а това все още според първоначалната представа беше абсурдно. Първият удар срещу погрешната хипотеза беше нанесен, когато пистолетът бе намерен в Нил. Ако предположенията ни бяха верни, пистолетът изобщо не би трябвало да бъде хвърлян във водата… И не беше само това. — Поаро се обърна към доктора: — Вие, доктор Беснер, прегледахте тялото на Линет Дойл. Може би си спомняте, че кожата около раната беше обгорена, тоест преди изстрела пистолетът е бил притиснат до главата?
Беснер кимна.
— Точно така.
— Но пистолетът бе намерен, увит в кадифен шал, по който имаше ясни белези от стрелба, което ни наведе на мисълта, че е бил използван, за да заглуши изстрела. Но ако е стреляно през шала, тогава кожата на жертвата не би била обгорена, тоест когато убиецът е стрелял през шала, целта му не е била Линет Дойл. Възможно ли е това да е бил другият изстрел — по време на сцената между Жаклин дьо Белфор и Саймън Дойл? Не, защото има двама свидетели и ние знаем всичко. И така, оказа се, че е имало трети изстрел, за който нищо не знаем. Но с пистолета е било стреляно само два пъти и нямаше никакви следи от друг изстрел. Тук сме изправени пред един много интересен неразрешен проблем. Следващият любопитен факт бе, че в каютата на Линет Дойл намерих две шишенца цветен лак за нокти. Сега дамите често лакират ноктите си в различни цветове, но дотогава Линет Дойл винаги използваше един и същ и тъмночервен лак „Кардинал“. На другото шишенце пишеше „Нейлекс роуз“, тоест лакът беше бледорозов, но на дъното имаше няколко капки, които не бяха бледорозови, а яркочервени. Бях толкова заинтригуван, че го отворих и го доближих до носа си. Вместо обичайната силна миризма на ацетон шишенцето миришеше на оцет! Това означаваше, че вътре има червено мастило. Разбира се, няма нищо странно в това, мадам Дойл да има шишенце с червено мастило, но би било по-естествено да го държи в шишенце за червено мастило, а не в шишенце за лак за нокти. Тогава се досетих за носната кърпичка с бледорозово петно, в която беше увит пистолетът. Червеното мастило бързо избледнява, но винаги оставя бледорозово петно. Може би ако бях тръгнал по тези неясни следи, щях да открия истината, но тогава се случи нещо, което премахна всички съмнения. Луиз Бурже бе убита при обстоятелства, които безспорно потвърждаваха факта, че е изнудвала убиеца. В ръката си тя все още стискаше банкнота от хиляда франка и си спомних нещо много важно, което бе казала сутринта. Слушайте внимателно, защото в това се крие загадката. Когато я запитах дали е видяла нещо предишната нощ, тя ми даде следния интересен отговор: „Естествено, ако не можех да заспя, ако се бях изкачила по стълбите, тогава може би щях да видя това чудовище, убиецът, да влиза или излиза от каютата на мадам…“ Какво точно означаваше това?