Беснер, обзет от интерес към логиката, бързо отговори:
— Значи, че тя се е изкачила по стълбите.
— Не, не разбирате какво искам да кажа. Защо тя каза това на нас?
— Искала е да ни намекне нещо.
— Но защо на нас? — Тя би се държала по два начина, ако знаеше кой е убиецът — щеше да ни каже истината или да си държи езика и да иска пари за това от него! Но тя не направи нито едното, нито другото. Не каза веднага: „Не видях никого, защото спях“, нито: „Да, видях, той беше този и този“. Защо ми отговори по такъв неясен, многозначителен начин? За това може да има само една причина! Тя искаше да загатне нещо на убиеца; следователно тогава той е бил при нас. Но освен полковник Рейс и мен имаше само още двама души — Саймън Дойл и доктор Беснер.
Докторът скочи на крака и изръмжа:
— Какво? Обвинявате ме? Отново? Но това е абсурдно, изобщо не си струва да ви слуша човек.
— Замълчете, моля. Казвам ви какво мислех тогава. Да бъдем безпристрастни — каза Поаро.
— Сега той не ви обвинява — успокои го Корнелия.
Поаро бързо продължи:
— Така че си зададох въпроса — кой от двамата, Саймън Дойл или доктор Беснер? Но какви причини имаше Беснер да убие Линет Дойл? Доколкото знаех, никакви. Тогава Саймън Дойл? Но това беше невъзможно! Много свидетели биха се заклели, че до избухването на скандала той изобщо не е напускал онази вечер салона. След това е бил ранен и за него е било физически невъзможно да излезе. Имаше ли точни показания, потвърждаващи тези два пункта? Да — показанията на мадмоазел Робсън, Джим Фенторп и Жаклин дьо Белфор потвърждаваха първия, а показанията на доктор Беснер и мадмоазел Бауърс потвърждаваха втория. Нямаше никакво място за съмнение. Следователно престъпникът е доктор Беснер. В подкрепа на тази теория бе фактът, че камериерката е била намушкана с хирургически нож. От друга страна, Беснер умишлено бе привлякъл вниманието ми върху това. И тогава, приятели, се досетих за друг, безспорен факт. Намекът на Луиз Бурже не би могъл да бъде предназначен за доктор Беснер, защото тя имаше прекрасната възможност да говори с него насаме, когато пожелае. Тя имаше пред вид един-единствен човек — Саймън Дойл! Саймън Дойл беше ранен, при него винаги имаше лекар, той беше в каютата на лекар. Следователно заради него тя рискува да каже тези неясни думи, в случай че няма друга възможност да го види. Спомням си как тя продължи и се обърна към него: „Мосю, моля ви, вие разбирате, какво мога аз да кажа?“ И отговорът му: „Скъпо мое момиче, не се безпокойте, ще се погрижа за вас. Никой в нищо не ви обвинява.“ Така тя получи уверението, което търсеше! Беснер гръмко изсумтя.
— Но това е толкова глупаво! Да не би да мислите, че човек с протеза и фрактура на костта може да ходи по кораба и да убива хора с нож? Казвам ви, че за Саймън Дойл е било невъзможно да излезе от каютата си.
— Зная. Това е напълно вярно — отговори спокойно Поаро. — Било е невъзможно. Било е невъзможно, но е истина! Не можеше да има друго значение в думите на Луиз Бурже. И така аз се върнах назад и изследвах отново престъплението в светлината на новите факти. Възможно ли беше в периода преди скандала Саймън Дойл да е излязъл от салона и другите да са забравили или да не са забелязали това? Съзнавах, че това е невъзможно. Трябваше ли да се вземат под внимание показанията на доктор Беснер и мадмоазел Бауърс? Добре разбирах, че не мога да се съмнявам в тях. Но тогава си спомних, че има една пролука от време, в която Саймън Дойл е бил сам в салона за пет минути, а показанията на лекаря и медицинската сестра се отнасят за времето след това. За този период имаше показания, базирани само на зрителни възприятия и въпреки че бяха очевидно много точни, повече не можеше да се разчита на тях. Като изключим предположенията, какво в същност бяха видели свидетелите? Корнелия Робсън е видяла Жаклин дьо Белфор да стреля с пистолет, Саймън Дойл да пада на един стол и да притиска кърпичката към крака си, която постепенно се оцветява в червено. Какво беше чул и видял Джим Фенторп? Той бе чул изстрел и бе видял Дойл да притиска окървавена кърпичка към крака си. Какво се бе случило след това? Дойл настоятелно помоли Жаклин дьо Белфор да бъде отведена и да не бъде оставяна сама. След това предложил на Фенторп да извика доктора. И така мадмоазел Робсън и мосю Фенторп излизат с Жаклин дьо Белфор и в следващите пет минути са заети на бакборда. Каютите на мадмоазел Бауърс, доктор Беснер и мадмоазел дьо Белфор са от същата страна. На Саймън Дойл са необходими само две минути. Той взима пистолета под канапето, изува обувките си, побягва безшумно като заек към щирборда, влиза в каютата на съпругата си, промъква се до нея и стреля в главата й, както спи; след това слага шишенцето с червено мастило на умивалника (то не трябва да бъде намерено в него), изтичва обратно в салона, взима кадифения шал на мис ван Шойлер, който е скрил отстрани до стола, за да му е подръка, увива в него пистолета и стреля в крака си. Столът, в който пада (този път с истинска рана), е до прозореца. Той го отваря и хвърля в Нил пистолета, увит в кадифения шал и издайническата носна кърпичка.