9
В един малък апартамент с изглед към Сентръл парк в Ню Йорк мисиз Робсън възкликна:
— И ако това не е прекрасно! Ти си най-щастливото момиче, Корнелия.
Корнелия Робсън се изчерви в отговор. Беше едро, тромаво момиче с кафяви покорни очи.
— О, би било великолепно! — избъбра тя.
Старата мис ван Шойлер поклати със задоволство глава от правилната реакция на бедната си роднина.
— Винаги съм мечтала за пътешествие до Европа — въздъхна Корнелия — и никога не съм се надявала, че някога ще отида там.
— Разбира се, мис Бауърс ще дойде с мен както винаги — каза мис ван Шойлер, — но за светски придружител тя е ограничена, много ограничена. А Корнелия може да ми направи толкова много дребни услуги.
— Би било щастие за мен, лельо Мари — каза въодушевено Корнелия.
— Добре, добре, тогава всичко е наред — отговори мис ван Шойлер. — А сега иди бързо да намериш мис Бауърс, мила. Време е за яйчения ми сироп.
— Скъпа моя Мари, наистина съм ти много благодарна — каза мисиз Робсън, след като дъщеря й излезе. — Знаеш ли, мисля, че Корнелия страда много от това, че няма успех в обществото. Това просто убива духа й. Ако можех да си позволя да я водя по приеми — но знаеш как сме след смъртта на Нед.
— Много се радвам, че ще дойде с мен. Корнелия винаги е била добро, сръчно и изпълнително момиче и не е егоист като някои от днешните млади хора.
Мисиз Робсън стана и целуна сбръчканото, жълтеникаво лице на роднината си.
— Винаги ще ти бъда благодарна — заяви тя.
На стълбите срещна висока жена с проницателен поглед, която носеше кана с жълтеникава течност.
— Е, мис Бауърс, заминавате за Европа?
— Да, мисиз Робсън.
— Какво чудесно пътешествие!
— Да, наистина мисля, че ще бъде много приятно.
— Но вие сте били и преди в чужбина?
— О да, мисиз Робсън. Бях в Париж миналата есен с мис ван Шойлер. Но никога не съм била в Египет.
Мисиз Робсън се поколеба и каза тихо:
— Надявам се, че няма да има никакви неприятности.
Мис Бауърс отговори обаче с обичайния си тон:
— О, не, мисиз Робсън, ще се погрижа добре за това. Аз винаги съм много бдителна.
Но по лицето на мисиз Робсън имаше лека сянка, докато слизаше бавно по стълбите.
10
В кабинета си в центъра на града мистър Андру Пенингтън отваряше личната си поща. Внезапно ръката му неволно се сви в юмрук и удари с трясък по бюрото. Лицето му пламна и две дебели вени се издуха на челото му. Той натисна звънеца на бюрото си и със забележителна бързина се появи спретната стенографка.
— Кажете на мистър Рокфорд да дойде при мен.
— Да, мистър Пенингтън.
След няколко минути Стърндейл Рокфорд, съдружникът на Пенингтън, влезе в кабинета. Двамата мъже си приличаха — високи, сухи, със сивееща коса и гладко избръснати умни лица.
— Какво има, Пенингтън?
Пенингтън го погледна иззад писмото, което препрочиташе, и каза:
— Линет се е омъжила…
— Какво?
— Чухте какво казах! Линет Риджуей се е омъжила!
— Как? Кога? Защо нищо не сме чули за това?
Пенингтън погледна календара на бюрото си.
— Тя не е била омъжена, когато е писала това писмо, но сега това вече е факт. Сутринта на четвърти. Днес.
Рокфорд се отпусна тежко в един стол.
— Господи! И без никакво предупреждение. Кой е съпругът?
Пенингтън погледна отново писмото.
— Дойл. Саймън Дойл.
— Що за човек е той? Чували ли сте някога за него?
— Не. И тя не пише много… — Той погледна бегло ясния, правилен почерк. — Струва ми се, че има нещо съмнително в тази история… Но няма значение. Цялата работа е, че сега тя е омъжена.
Очите на двамата мъже се срещнаха. Рокфорд кимна.
— Това трябва добре да се обмисли — каза той тихо.
— Какво ще правим?
— Вас питам.
Двамата замълчаха за миг.
— Имате ли някакъв план? — попита Рокфорд.
Пенингтън отговори бавно:
— „Нормандия“ ще отплува днес. Един от нас би могъл да замине.
— Вие сте луд! Това ли е голямата ви идея?
Пенингтън поде:
— Онези английски адвокати… — и замълча.
— Е, какво? Да не би да мислите да идете там и да ги убеждавате? Вие сте луд!
— Не предлагам… да заминаваме… за Англия.
— Е, каква е тогава голямата ви идея?
Пенингтън приглади писмото на бюрото си.
— Линет отива в Египет, за да прекара медения си месец, и предполага, че ще остане там месец или повече…
— Е, Египет и какво?
Рокфорд помисли за миг, после вдигна глава и срещна погледа на другия:
— Египет — повтори той, — това е вашата идея!
— Да, случайна среща по време на пътуването. Линет и съпругът й… безгрижни и щастливи като на меден месец. Ще успеем.