— Започна да пуши на около десетина километра източно оттук — обясни тя. — Но не обърнах достатъчно внимание, бях направо замаяна от красивата околност.
— Това често се случва — потвърди мъжът със съчувствие в гласа. — Към парка ли сте тръгнали?
— Май да — отвърна тя колебливо.
Не беше напълно сигурна. Всъщност напоследък не бе сигурна в нищо.
— Но очевидно колата ми не беше на същото мнение — добави.
Вторият мъж се присъедини към огледа и двамата се вторачиха в двигателя по типично мъжки начин. Сериозни погледи и намръщени чела. Рийс също прикова очи в двигателя, макар да осъзнаваше, че се вписва в типичното клише. Безпомощната жена, за която машинариите под капака са чужди като повърхността на Плутон.
— Маркучът на радиатора се е сцепил — съобщи й мъжът с кепето. — Трябва да се подмени.
Това не звучеше прекалено отчайващо. Нито прекалено скъпо.
— Има ли място в града, където могат да извършат подмяната? — попита тя.
— Сервизът на Линт ще ви свърши чудесна работа. Ей сегичка ще му звънна.
— Спасителю! — усмихна се младата жена и му протегна ръка, жест, който напоследък й се удаваше по-лесно с напълно непознати. — Аз съм Рийс. Рийс Гилмор.
— Мак Дръбър. А този тип тука е Карл Сампсън.
— От Източното крайбрежие сте, нали? — попита Карл, който изглеждаше на около петдесет и няколко и явно имаше няколко капки индианска кръв.
— Да. От Бостън. Благодаря ви за помощта.
— Няма за какво. Колко му е да се врътне един телефон — каза Мак. — Изчакайте вътре в магазина, ако ви е студено, или се поразходете наоколо. Линт ще пристигне след няколко минути.
— Бих се поразходила, ако нямате нищо против. Дали можете да ми посочите някое добро място, където да отседна? Ама да не е прекалено лъскаво.
— Хотел „Лейквю“ е съвсем наблизо. Вила „Титон“ е от другата страна на езерото и предлага домашен уют. Има и няколко пансиона, както и бунгала по брега и извън града, които се дават под наем за седмица или месец.
Рийс вече не мислеше за месеци. Дори един ден бе достатъчно сериозно изпитание. А изразът „домашен уют“ й прозвуча прекалено заплашително.
— Ще се поразходя към хотела, за да го огледам по-добре — реши тя.
— Дотам има доста път. Мога да ви закарам, ако искате.
— Шофирах цял ден. Няма да е лошо да се пораздвижа. Благодаря, господин Дръбър.
— Няма защо — отвърна той.
После я загледа как се отдалечава и отбеляза:
— Хубаво момиче.
— Няма никакво месце по нея — поклати глава Карл. — Днешните жени все пазят разни диети и се лишават от съблазнителните си извивки.
Рийс обаче не пазеше диета, а дори се опитваше да си възстанови килограмите, които бе свалила през последните две години. Цъфтящият вид на млада здрава жена, постигнат във фитнес клуба, се бе стопил до почти пълно измършавяване, макар според нея вече да имаше известен напредък и да не бе толкова кльощава. Но всеки път, когато се събличаше, тялото й се струваше абсолютно непознато.
Не би се съгласила и с определението на Мак, че е хубава. Вече не. На времето и тя самата се смяташе за хубава жена — стилна и дори сексапилна, когато поискаше. Но сега лицето й изглеждаше строго, с прекалено изпъкнали скули и хлътнали бузи. Безсънните нощи я спохождаха все по-рядко, но когато я нападнеха, я оставяха с тъмни кръгове под очите и пребледняла, нездрава кожа.
Искаше й се отново да може да се познае.
Рийс пое енергично напред. Износените й кецове се движеха почти безшумно по тротоара. Беше се научила да не бърза и да приема нещата такива, каквито са. И дори да се наслаждава на всеки приятен миг.
Прохладният ветрец галеше нежно лицето й и рошеше дългата й кестенява коса, вързана на опашка. Чудесно усещане. Въздухът бе чист и свеж, слънцето огряваше планината и изтръгваше весели блясъци от повърхността на езерото.
Бунгалата, споменати от Мак, се виждаха отвъд голите клони на върбите и дряновете. Изглеждаха привлекателни — груби трупи, множество прозорци, широки тераси. Рийс си помисли, че гледката от терасите сигурно е зашеметяваща.
Вероятно би било приятно да седиш на терасата и да наблюдаваш езерото и планината, да се наслаждаваш на простора и тишината.
Може би някой ден, помисли си тя. Но не днес.
Забеляза зелените стъбълца на нарциси, посадени в отрязана наполовина бъчва от уиски, разположена до входа на ресторант. Крехките кълнчета я накараха да си представи ясно пролетта. Нали тогава се обновяваше всичко? Може би тази година и тя щеше да се зареди с нова жизненост.
Рийс спря да се порадва на нежните стъбълца. Приятно бе да видиш завръщането на пролетта след безкрайно дългата зима. Скоро щяха да се появят и други знаци. Туристическата брошура обещаваше обширни ливади с диви цветя и буйна зеленина около езерата.