Рийс реши, че е готова да разцъфти.
После огледа голямата витрина на ресторанта. Непретенциозно място. Барплот, няколко маси и сепарета в червено и бяло. Торти и пасти в хладилната витрина. Вратата към кухнята се намираше зад бара. Две келнерки се движеха енергично наоколо с табли и кани с кафе в ръка.
Обедно оживление, каза си Рийс. Беше забравила за обяда. Но веднага след като разгледаше хотела…
Внезапно забеляза написаната на ръка обява, залепена на витрината:
ТЪРСИМ ГОТВАЧ. ПРОВЕРЕТЕ ВЪТРЕ.
Знаци, повтори си тя наум, макар че отстъпи крачка назад, преди да успее да се възпре. Застина на място и внимателно заразглежда заведението през витрината. Кухнята бе отворена към ресторанта и това бе добре. С храната можеше да се справи и насън. Или поне на времето можеше.
Май бе настъпил моментът да провери дали все още я бива, да преодолее още едно препятствие. Ако не успееше да се справи, щеше да го усети веднага, но какво пък, положението й нямаше да е по-лошо от сегашното.
Може би в хотела също наемаха служители за предстоящия летен сезон. А и господин Дръбър вероятно се нуждаеше от още една продавачка в магазина си.
Но надписът на витрината я привличаше. Колата й се бе насочила към този град, а собствените й стъпки я бяха довели до ресторантчето, където нарцисите нетърпеливо очакваха да разцъфнат с настъпването на пролетта.
Рийс пристъпи към вратата колебливо, пое си дълбоко дъх и я отвори.
Пържен лук, печено месо, силно кафе, джубокс и жужене от оживени разговори.
Чист червен под, идеално изтъркан бял плот. Няколкото празни маси бяха подредени за обяд. По стените висяха снимки — черно-бели изгледи от езерото и планината през всички сезони.
Рийс се опитваше да си събере мислите, както и поне малко кураж, когато една от келнерките мина покрай нея.
— Добър ден — поздрави я жената жизнерадостно. — Ако идвате за обяд, можете да седнете на бара или на някоя от масите.
— Всъщност търся управителя. Или собственика. Заради обявата на витрината. За мястото за готвач.
Келнерката спря и се вторачи в нея.
— Готвачка ли си?
На времето Рийс щеше да се усмихне пренебрежително на думата, но сега само кимна и отговори:
— Да.
— Чудесно! Джоуни уволни стария готвач преди два дни — разбъбри се келнерката и вдигна ръка към устата си, сякаш обръщаше енергично чаша с алкохол.
— Аха.
— Назначи го през февруари. Той тогава дойде в града и започна да си търси работа. Разправяше ни, че Господ му се открил и трябвало да разпространи учението му из цялата страна.
Жената наклони глава и се усмихна весело.
— Да, повтаряше думите на Христос, ама като апостол, надрусан с крек, така че на човек му се искаше да му затъкне мръсен парцал в устата. После пък откри пиячката и реши, че не му се работи. И това бе краят. Защо не седнеш на бара? Аз ще видя дали Джоуни може да се измъкне от кухнята за минута. Искаш ли малко кафе?
— Чай, ако нямаш нищо против.
— Веднага.
Не съм задължена да приема работата, напомни си Рийс, като се настани на високия хромиран стол, тапициран с кожа, и избърса влажните си длани в джинсите. Дори и да й предложеха мястото, нищо не й пречеше да откаже. Можеше да се насочи към чистенето на хотелски стаи или пък да потърси ранчото за градски туристи.
Джубоксът смени плочата и Шаная Туейн заяви весело на света, че се чувства като истинска жена.
Келнерката отиде до скарата, потупа ниска, яка жена по рамото и се наведе към нея. След секунда жената се извърна, срещна погледа на Рийс и кимна. Келнерката се върна до бара с чаша гореща вода и пакетче „Липтън“ в чинийката.
— Джоуни ще дойде след минута — съобщи тя. — Ще обядваш ли? Днес специалитетът е руло „Стефани“. Гарнитурата включва пюре, зелен фасул и бухтичка.
— Не, благодаря, чаят е достатъчен.
Рийс си знаеше, че не би успяла да задържи и залък в стомаха си, тъй като нервите я тресяха здраво. Паниката също надигаше глава и се готвеше да стовари зловещата си тежест върху гърдите й.
Помисли си, че трябва да си тръгне. И щом й ремонтират колата, да изчезне оттук. Майната им на знаците.
Джоуни имаше гъста руса коса, носеше бяла лекьосана престилка и червени баскетболни маратонки. Излезе от кухнята и избърса ръце в чиста кърпа за чинии.
После прикова в Рийс стоманеносивите си очи.
— Готвиш ли? — попита тя с дрезгавия глас на пушач, който прозвуча учудващо привлекателно.
— Да.
— За да си изкараш прехраната, или за да сложиш нещо в устата си пътем?