— Бобът има различен вкус. По-хубав е от обикновено, но ако го споделиш с Джоуни, ще те нарека лъжец.
— Щом новата готвачка се е настанила в хотела, сигурно не възнамерява да остане тук дълго — отбеляза Броуди.
— Нае си стая за седмица.
Мак обичаше да знае какво става в града му. Беше не само търговец, но и кмет. И вярваше, че клюките са част от задълженията му.
— Истината е, Броуди, че според мен момичето няма много пари — додаде той, като размаха вилицата си. — Плати си в брой за поправката на радиатора, както и за хотелската стая.
Броуди си отбеляза липсата на кредитни карти и се зачуди дали жената всъщност не се крие.
— Може би не иска да оставя документални следи, в случай че някой е по петите й — подхвърли той.
— Ужасно си подозрителен — ухили се Мак, като огриза кокала грижливо. — Но ако бяга от някого, сигурно си има основателни причини. Лицето й е съвсем честно.
— Ти пък си истински романтик. Като говорим за романтика… — Броуди кимна към вратата.
Мъжът, който влезе в ресторанта, бе облечен в джинси и бежова риза под черно дълго палто. Тоалетът му се допълваше от ботуши от змийска кожа, колан с огромна тока и сива каубойска шапка.
Тъмноруса коса с изсветлели от слънцето кичури се къдреше под шапката му. Лицето му бе гладко, с правилни черти, брадичка с дълбока трапчинка и яркосини очи, с които, всеки знаеше, не пропускаше случай да очарова жените.
Мъжът тръгна към бара с пружинираща походка и се настани на един от високите столове.
— Ло идва да види дали новата готвачка си заслужава вниманието му — поклати глава Мак, като довърши картофите си. — Невъзможно е да не харесаш Ло. Привлекателен е, но се надявам, че тя има достатъчно здрав разум.
Сред развлеченията, на които Броуди се наслаждаваше през последната година, бе да наблюдава как Ло сваля жените безотказно.
— Обзалагам се на десет кинта, че ще я свали и ще добави нова резка на таблата на леглото си преди края на седмицата — ухили се писателят.
Мак смръщи вежди неодобрително.
— Не е редно да говориш по този начин за добро момиче като нея.
— Не я познаваш достатъчно, за да си сигурен, че е добро момиче.
— Твърдя, че е. И ще приема баса, за да ти взема парите.
Броуди се засмя. Мак не пиеше, не пушеше и ако преследваше жени, го правеше, без никой да забележи, което, реално погледнато, бе невъзможно. Броуди намираше донякъде пуританския му нрав за чаровен.
— Става дума само за секс, Мак — каза той и се ухили весело, когато ушите на кмета почервеняха. — Спомняш си какво е секс, нали?
— Имам някакъв смътен спомен.
В кухнята Джоуни постави парче ябълков пай на плота.
— Вземи си почивка — нареди тя на Рийс. — Изяж пая.
— Не съм особено гладна и…
— Не те питам дали си гладна, нали? Изяж пая. Няма да те карам да плащаш за него. Последният е, а утре няма да е достатъчно пресен. Видя ли мъжа, който тъкмо седна на бара?
— Онзи, който прилича на каубой ли?
— Казва се Уилям Бътлър. Наричат го Ло. Съкратено от Лотарио, този прякор му лепнаха в тийнейджърските години, когато си постави за цел да преспива с всяка жена в радиус от двеста километра.
— Добре.
— Обикновено в събота вечер Ло има среща с някоя мадама или се мотае в „Кланси“ с приятелите си, като се опитва да реши коя овчица от стадото да си избере. А сега е тук, за да те огледа.
Тъй като видя, че няма друг избор, Рийс се захвана с пая.
— Не мисля, че в този момент може да види много — промърмори тя.
— Все пак… Млада си, жена си и, доколкото виждам, необвързана. Трябва да призная нещо на Ло — никога не се занимава с омъжени жени. Виж сега как флиртува с Хуанита, която чукаше като смахнат в продължение на няколко седмици миналата зима. Но после насочи вниманието си към сексапилните градски туристки, които идват тук на ски.
Джоуни грабна гигантската чаша кафе, която винаги й бе подръка.
— Момчето е адски чаровно. Никога не съм виждала жена, която да го намрази, когато си закопчае дюкяна и я напусне.
— И ми казваш всичко това, защото смяташ, че и мен ще метне в леглото си в някоя от близките нощи?
— Просто ти обяснявам как стоят нещата.
— Загрях. Но не се тревожи, не си търся мъж. Нито за постоянно, нито за временно. Особено пък мъж, който използва пениса си като божи дар за жените.
Джоуни се засмя весело.
— Как е паят?
— Много вкусен. Направо страхотен. Забравих да те питам за печивата. Тук ли го печеш, или купуваш от местната пекарна?
— Аз лично пека всичко.
— Така ли?
— Сигурно си мислиш, че на скарата ме бива повече отколкото с фурната. И си права. А на теб кое ти се удава повече?
— Сладкишите не са най-силната ми страна, но мога да ти помагам, когато имаш нужда.