Пилотът понечи да се надигне. Застанал до него, Уорън каза:
— Стой! Идваш с мен у дома.
— По-добре да си вървим — каза пилотът, без да поглежда Уорън. След миг протегна ръка — Добре…
Уорън не пое ръката му.
— Ела с мен у дома — каза той.
— А кой ще се грижи за този мръсник?
— Който иска.
— Някой ден ще ми падне! И тогава ще види дяволи по пладне!
— Джок! — прекъсна го Уорън.
— Не! — рече другият.
— Имаш ли палто?
— Разбира се.
— Лъжец! — И Уорън посегна да се съблече.
— Недей — каза другият, — не трябва. — И тръгна към машината. — Пак ще се видим — каза през рамо. Видяхме го как се качи, чухме как моторът се оживи, заживя отново. Пилотът махна с ръка, сковано и само веднъж. Двете глави в предната кабина останаха неподвижни. След това си отидоха, звукът умря.
Уорън се обърна.
— Ами какво ще правим с колата?
— Той ми даде четвърт долар да я върна в града — обади се едно момче.
— Можеш ли да караш?
— Да, сър. Нали аз я докарах. Казах му откъде да я наеме.
— На този, дето скочи ли?
— Да, сър — момчето отмести глава. — Само че малко ме е страх да карам. А вие сигурно няма да дойдете с мене.
— Защо те е страх? — попита Уорън.
— Този човек нищо не е платил, а мистър Харис искаше предплата. Каза на мистър Харис, че може и да не му потрябва, но ако я използват, щял да му даде не десет, колкото искаше мистър Харис, а двайсет долара. Поръча ми да я върна и да кажа на мистър Харис, че не са я използвали. Кой знае дали мистър Харис ще повярва. Може да се ядоса.