— Не, какво стана с Беноа?
— Взриви го и е пръснат из водата на парчета колкото хапки.
— Опитвах се само да го зашеметя.
— Сигурно джобовете му са били пълни с С4. Не можеш да го взривиш дори и с базука, но ако до него е имало детонатор, трябвало му е само искра.
Чувах сирените. След това ги видях да се приближават към нас от всички страни — пристанищни патрули, пожарникарски лодки, брегова охрана и начело на всички тях Джим Ротлайн с "Кристина".
Последните слънчеви лъчи угасваха над водата и там, в далечината, обгърната в лилаво-розовите отблясъци на залеза над Ню Йорк, се издигаше Статуята на Свободата.
— Май така свършва филмът на Беноа — казах аз.
Водата беше студена и Кайли трепереше, затова притиснах тялото ѝ по-плътно до своето.
— И както казват в бизнеса, "затъмнение на кадъра" — заключи тя.
Обгърнах я с ръце, притиснах я силно и прошепнах в ухото ѝ:
— Време е за финалните надписи.
ЕПИЛОГ
ФИНАЛНИ НАДПИСИ
96
Нюйоркчани обичат героите. В четвъртък сутринта вече се бяха сдобили с двама нови герои. С едри букви на първа страница на "Дейли Нюз" се открояваше заглавието "Знаменита двойка спира холивудския убиец".
Под него имаше снимка на Спенс Харингтън в болничното легло и Кайли, седнала до него.
Заглавието на трета страница гласеше: "Бомбаджия приковава продуцент. Жената на продуцента заковава бомбаджията". Статията беше илюстрирана със снимка на Кайли във вечерна рокля и Спенс в смокинг, заснета само няколко дни преди това в "Радио Сити". Бяха публикували и моя портретна снимка от служебната ми карта, придружена от текст: "Другият партньор на Кайли Макдоналд-Харингтън, детектив Закъри Джордан".
Направо не беше за вярване — в понеделник се бях събудил с мисълта дали сформирането на екип с Кайли Макдоналд няма да съсипе кариерата ми, а в четвъртък тя вече беше героинята, а аз бях просто "другият полицай".
Пристигнах в офиса в 07.30. Кайли вече беше там и ме чакаше.
— Зак, направо съм потресена — започна тя, стискайки вестника в ръка.
— Недей — казах аз. — Ти се справи с Лекси и Беноа, ти заслужаваш цялата слава.
— Но ние с теб сме партньори. Бяхме заедно в цялото това нещо. Ти работиш в отдел "Специални клиенти" вече три години, а аз съм тук от три дни. Не знам какво са си мислели от пресата, когато са представяли историята по този начин.
— Мислели са си, че вие със Спенс сте двойка знаменитости и че снимката на двама ви на първа страница ще продаде повече вестници, отколкото снимка на моя милост, подгизнал до кости и опитващ се да си кача задника в полицейска лодка.
— Съжалявам — каза тя. — Мога да помоля Спенс да се обади на хората от отдела за връзки с обществеността в студиото и да накарат пресата да поясни
— В никакъв случай. Аз съм ченге. Не ми трябва пресаташе и нямам нужда от публичност.
— Има ли нещо, което мога да направя, за да се реванширам? — попита тя.
— Е, ами… ако нямаш нищо против… — отвърнах.
— Каквото и да е.
— За мен наистина ще бъде чест, ако двамата със Спенс ми дадете автографи върху моя екземпляр от "Дейли Нюз".
— Задник — блъсна ме тя закачливо по рамото.
— И като говорим за Спенс, как е другата половина от "Знаменитата двойка" тази сутрин? — попитах.
— Приема високи дози антибиотици и ще го задържат в болницата още няколко дни, но хирургът каза, че ще се оправи. Ще трябва да ползва патерици около шест месеца, но ще се възстанови напълно и ще изглежда така, сякаш нищо не се е случвало.
Телефонът ми иззвъня, беше Кейтс.
— Ти и Макдоналд елате веднага в офиса ми — нареди тя. — Има някои неща, които трябва да довършим.
Е, време беше за конското.
— Току-що гледах пресконференцията на кмета — започна Кейтс, без да изчака да затворим вратата. — Разправяше обичайните щуротии за Холивуд, нещо от рода на: "Може да имате трудности, където и да снимате, но ако се случи в Ню Йорк, ще получите най-бързата, най-интелигентната и най-смелата полицейска закрила на света. Никой не подкрепя филмовата индустрия по-добре от Градската полиция на Ню Йорк и нейния отдел "Специални клиенти".
— Същото му каза вчера и Шели Трегър, когато мислеше да прекрати седмицата "Холивуд на Хъдсън" — отбеляза Кайли.
— Никой не твърди, че кметът ни е автор на изказването. Както и да е, няма значение какво е казал. Съмнявам се, че това може да е убедило когото и да е от онези в Ел Ей да прехвърли бизнеса си в града, но съм сигурна, че сладкото данъчно облекчение, което Ървин Даймънд им предложи, ще направи чудеса. В крайна сметка кметът ни е щастлив и доволен. Същото важи и за комисаря. Последният каза, че трябва да ви поздравя лично за "изключителния героизъм, проявен в противоборство с въоръжен престъпник".