— Благодаря — отвърнах аз.
— Подкрепям изцяло думите му — допълни Кейтс. — Но аз от своя страна не съм много доволна. Проблемът при мен е, че имам две ченгета, които работят, без да спазват правилата. За какво, по дяволите, си мислехте, когато не вдигахте телефона?
Кайли се намеси, преди да успея да взема думата:
— Зак не е виновен. Аз съм причината.
— Не съм се обаждала на теб, звънях на Джордан — каза Кейтс.
— Да, но аз му отнех телефона — отвърна Кайли, поемайки удара. — Действах първосигнално. Животът на съпруга ми беше застрашен. Единственото, което исках, бе да го спася.
— И смяташ, че щях да ви спра? — попита Кейтс. — Знаете, че подкрепям всеки детектив под мое командване, който действа според вътрешното си чувство, инстинкт и собствена инициатива. Вие имате доста власт в този отдел, но това е така, защото аз съм ви я предоставила. Ако отново се опитате да ме изолирате, да знаете, че не ми пука на колко първи страници на вестниците се мъдрят снимките ви, пак ще наритам нещастните ви задници от отдел "Специални клиенти" на Градската полиция. Ясно ли е?
— Ясно — отвърнахме в синхрон двамата с Кайли.
— И въпреки това не мога да отрека значимостта на това, което направихте. Успяхте да обезвредите сериен убиец, който е имал намерение да взриви яхта със сто души на борда.
— Успяхме с помощта на човек от екипажа — уточни Кайли. — Чарлс Конър.
— Господин Конър е храбър мъж — отвърна Кейтс. — И доколкото съм наясно с публичността и медиите, някъде в следващите новинарски емисии ще се появи застанал на стълбите пред Градския съвет, където кметът ще го награди с бронзов медал за изключителен граждански принос, не се съмнявайте в това. Но и не бива да се заблуждавате — Конър щеше да е мъртъв, ако не се бяхте появили вие двамата. Вие сте героите. Отделът се гордее с вас и съм сигурна, че когато детектив Шанкс се върне обратно на служба, ще разбере защо съм решила вие двамата да останете да работите като постоянен екип.
— Ние ли? — изненада се Кайли. — Като постоянен...
— Постоянен, доколкото нещата в този отдел могат да се окачествят като "постоянни" — уточни Кейтс. — И аз самата постоянно се оглеждам през рамо за хора, които искат да застанат на моето място, а е доста по-лесно, ако един от сериозните претенденти работи тук, точно пред очите ми, където мога да го наблюдавам. Поздравления, детективи. Сега сте свободни.
Излязохме от офиса и с Кайли се поздравихме с едно дружеско "дай пет".
— Чу ли я какво каза, Зак? Ставаме постоянен екип! — въодушевено заяви тя.
— Да, докато не я ядосаш отново — отвърнах аз и се почувствах леко гузен заради бъдещата раздяла с Омар.
— Аз ли? Ти си този, който ѝ затвори телефона! Я се стегни, партньоре — подкачи ме тя и отново ме побутна по рамото през смях. — Е, това ако не е готино!
Лицето ѝ грееше и тържествуваше от радост. Красивата, уверена и непредсказуема млада полицайка, в която се бях влюбил в академията, сега беше красива, уверена и непредсказуема суперполицайка от отдел "Специални клиенти" на Нюйоркската полиция. И мой партньор.
А аз все още бях влюбен в нея.
— Да, яко е — заявих аз.
97
Двамата с Кайли прекарахме целия четвъртък и петъка заровени в бюрократични документи и оценки на психологическата устойчивост. Тя беше убила човек със служебното си оръжие, след което беше взривила друг на парчета със сигнален пистолет, затова на нея ѝ се наложи да прекара повече ценно време с Черил Робинсън. Затова пък аз очаквах с нетърпение уикенда, когато щях да прекарам малко по-различно ценно време с Черил.
— Още ли си в играта за операта в събота? — попита ме тя, когато влетях в офиса ѝ.
— Естествено. Как трябва да се облече човек, за да го пуснат в операта?
— Ами носи черна папийонка, цилиндър и може би от онези театрални бинокли, какъвто имаше госпожа Търстън Хауел Трета от "Острова на Гилиган" — отвърна тя.
— И ти нищичко не разбираш от дрескод, нали? — попитах аз.
Тя сви рамене.
— Ще съм облечена с това, с което идвам в офиса. Все пак планирам вечер с Джузепе Верди и китайска храна. Защо не се срещнем в седем часа в кафенето "Шън Ли" на Шейсет и пета улица, точно срещу "Линкълн Сентър"?
— Ще бъда там — отвърнах аз и наум добавих: "Нека Ренесансът след Фред започне сега!".