— В такъв случай благодари му от мое име за вечерята и му кажи, че съжалявам, задето съм го разочаровал — усмихнах се аз и вдигнах ръка от сметката.
"Травиата" се оказа буквално хипнотизираща.
— Хареса ли ти наистина? — попита ме Черил, когато излязохме от залата.
— Шегуваш ли се? Това си беше класическа любовна история. Момчето среща момиче, момчето губи момичето, момичето умира от туберкулоза в трето действие — какво по-романтично от това?
Тя ме хвана за ръка, двамата преминахме през площада и спряхме пред една от най-разпознаваемите градски забележителности — фонтана "Ревсън".
— Обърни се — заповяда ми тя.
Обърнах се и застанах с лице към операта. Отдалеч приличаше на катедрала с кристалните полилеи, осветяващи красивите стенописи вътре, и петте огромни арковидни прозореца, издигащи се от пода до тавана. Фонтанът добавяше допълнителна доза великолепие с разноцветните си светлини и изпипана до съвършенство хореография на спектакъла от водни струи.
— Вземам си думите назад — прошепнах аз, — дори по-романтично е от момиче, което умира от туберкулоза.
— Хората идват от цял свят само за да застанат на мястото, където стоим в момента — каза Черил.
Извърнах се към нея и я прегърнах през кръста.
— Може да се окаже, че това е най-хубавото място в цял Ню Йорк за първа целувка — казах аз.
Тя се доближи до мен и прошепна:
— Може и да си прав.
Устните ни се срещнаха и се докоснаха нежно, докато водата танцуваше около нас, покривайки ни с облак ситни капчици.
— Живея съвсем наблизо, в Горен Уест Сайд — каза Черил. — Можем да стигнем пеша.
— Искаш ли полицейски ескорт? — попитах я аз.
— Определено. Някои от тези, ходещите на опера, ми се струват подозрителни.
Тръгнахме към центъра по посока на "Линкълн Тауърс", обширен жилищен комплекс от шестетажни блокове, разположен на Уест Енд Авеню — поредния квартал, в който по-голямата част от ченгетата не можеха да си позволят да живеят.
— Аз взех апартамента, Фред получи останалото — каза тя, предусещайки въпроса, който се въртеше в главата ми.
Останахме в сенките, далеч от ярките светлини във фоайето на сградата. Отново обвих ръце около нея. Беше красива по един екзотичен начин, кожата ѝ бе мека и топла, нежните нотки от парфюма ѝ събуждаха всеки мъжки хормон в кръвта ми.
Целунахме се. Втората ни целувка беше по-дълга, по-сладка и дори още по-наелектризираща от първата.
— Благодаря ти за прекрасната вечер — каза тя.
— И аз ти благодаря, освен за частта, в която не ме остави да платя вечерята.
— Е, ще те оставя утре сутрин да се погрижиш за закуската — каза тя.
— Утре? Сигурна ли си, че искаш да се замъкнеш до Ийст Сайд и да закусваш с банда ченгета в "Закусвалнята на Гери" в неделя сутринта?
— Не — отвърна тя и ме хвана за ръка, повеждайки ме към фоайето на сградата. — Имам по-добра идея.
Оказа се права. Идеята ѝ бе много, много по-добра. Но това е друга история.
Благодарности
Авторите биха искали да изкажат своята благодарност на помощник-шерифи Франк Фалутико и Джери Брайнард от шерифството в окръг Ълстър, щата Ню Йорк, както и на детектив Сал Капитано, доктор Лорънс Дресдейл, Майкъл Джакман, Джим Ротлайн, Гери Къф и Джейсън Ууд от Градското полицейско управление на Ню Йорк, за това, че помогнаха това литературно произведение да звучи достоверно.