— Чудя се откъде ви хрумна пък това?
— Че защо да не го вържат? Вързан е и е оставен да се събуди. Навярно му е обяснено какво го чака. Това зависи от убиеца. После убиецът свързва г-н Дженисън към контакта на стената. В мозъка му се процежда ток и за пръв път в живота си Оуен Дженисън изпитва чисто удоволствие. Оставят го подключен, да речем, за три часа. След първите няколко минути трябва да е станал безнадежден токоман…
— Сигурно познавате повече токомани от мен.
— Дори аз не бих се предал веднага. Обикновеният токоман става токоман след няколко минути. Обаче обикновеният токоман е поискал да стане такъв, като знае как ще промени това живота му. Токоманията е симптом, присъщ на отчаянието. Приятелят ви е можел да се освободи след няколко минутно захранване с ток.
— Затова са го държали вързан три часа. После са срязали въжетата. — Почувствах, че ми се повдига. Грозните, тъй грозните картини на Ордас съвпадаха с моите до най-малки подробности.
— Не повече от три часа според нашата хипотеза. Не биха се осмелили да останат по-дълго от няколко часа. Срязват въжетата и оставят Оуен Дженисън да умре от глад. В продължение на един месец следите от упояването му ще са изчезнали, както и всякакви белези от въжета, цицини по главата, дупчици от игла и тем подобни. Старателно разчетен до подробности, добре обмислен план. Не сте ли съгласен?
Казах си, че Ордас не е жесток. Просто си вършеше работата. И все пак ми беше трудно да му отговоря обективно.
— Покрива се с представата ни за Лорън. Той винаги пипа много внимателно. Обича старателно разчетените, добре обмислени планове.
Ордас се наведе напред.
— Но не забелязвате ли? Старателно разчетеният план е съвсем погрешна стратегия. В него има един основен недостатък. Да предположим, че г-н Дженисън отскубне друда?
— Би ли могъл да го направи? Би ли поискал?
— Би ли могъл? Естествено. Просто дръпване с пръсти. Токът не смущава моторните функции. А дали би поискал? — Ордас отпи замислено от бирата си. — Знам доста неща за токоманията, г-н Хамилтън, ала нямам представа как се чувства човек. Обикновеният токоман си вади друда също толкова често, колкото и го пъха, но приятелят ви е получавал десет пъти по-силен ток. Може да е измъквал друда десетина пъти и всеки път да го е мушвал веднага обратно. И все пак се предполага, че поясарите са мъже със силна воля и силна индивидуалност. Кой знае дали приятелят ви не би успял, дори след като е бил обзет от токомания цяла седмица, да отскубне друда, да намотае кабела, да го пъхне в джоба си и да си тръгне невредим? Съществува и допълнителната опасност някой да налети на него — например техникът по поддръжка на автоматиката. Или някой да забележи, че не си е купувал храна от цял месец. При самоубийството има такива рискове. Самоубийците обикновено си оставят възможност да променят решението си. А убиецът? Не. Дори рискът да бе едно на хиляда, човекът, който е изготвил толкова подробен план, никога не би го поел.
Слънцето грееше топло върху раменете ни. Ордас внезапно си спомни за обяда и започна да яде.
Наблюдавах движението на света отвъд плета. Някои пешеходци стояха скупчени на групички, за да разговарят, други зяпаха витрините покрай плъзгащата се пътека или надничаха любопитно към нас. Имаше и такива, които се провираха през тълпата със сурови изражения на лицата, недоволни от петнайсетте километра в час на плъзгащата се пътека.
— Възможно е да са го наблюдавали и стаята да е била подслушвана.
— Претърсихме основно навсякъде — отвърна Ордас. — Ако имаше някакви устройства за наблюдение, щяхме да ги открием.
— Може да са били отстранени.
Ордас вдигна рамене.
Спомних си шпионските очи в „Апартаменти Моника“. Човек трябва да влезе лично в стаята, за да изнесе подслушващото устройство. Навярно би могъл да го унищожи и с подходящ сигнал, но сигурно щяха да останат следи.
А Оуен бе наел вътрешна стая. Далеч от шпионски очи.
— Има едно нещо, което изпуснахте — заявих аз след малко.
— И какво е то?
— Името ми в портфейла на Оуен, където е пишело, че съм най-близкият му роднина. Искал е да насочи вниманието ми върху случая, с който се занимавам. Бандата на Лорън.
— Възможно е.
— Няма друго обяснение.
Ордас остави вилицата си.
— Има друго обяснение, г-н Хамилтън. Но няма да го харесате.
— Сигурен съм.
— Нека да приемем и вашата хипотеза. С г-н Дженисън е установил контакт агент на Лорън, органоборсаджията, който е възнамерявал да продава трансплантационен материал на поясарите. И вашият приятел е приел. Обещанието за големи богатства се е оказало твърде примамливо. След около месец обаче е осъзнал какво ужасно нещо е извършил. Решил е да се самоубие. Отишъл е при някой търговец на удоволствия и са му присадили жичка в главата. После, преди да пъхне друда, е направил опит да изкупи престъплението си. Вписал ви е като свой най-близък роднина, така че да се досетите защо е умрял и навярно за да използвате това срещу Лорън. — Ордас ме изгледа през масата. — Виждам, че никога няма да приемете тази версия. Но не мога да ви помогна. Позовавам се единствено на веществените доказателства.