Таблото за управление бе точно до вратата. Запалих осветлението, после докоснах главния ключ. Появиха се линии, очертани в червено, зелено и синьо. Голям квадрат на едната стена за леглото, по-голямата част от друга стена за кухнята, различни фигури по пода. Сигурно не бихте желали някой ваш гост да стои върху масата, когато я разтваряте.
Бях дошъл тук, за да почувствам мястото; да надуша нещо, ако мога; да видя дали не съм изпуснал нещо. Преведено на човешки език: играех си. На игра посегнах през таблото за управление, за да опипам схемите. Платките бяха твърде малки и твърде сложни, за да ми кажат каквото и да било, но прокарах въображаемите си пръсти по протежение на няколко от жичките и открих, че водят право към точките си на контакт, без отклонения. Отвън нямаше сензори. Човек трябва да е в стаята, за да знае какво се отваря и какво се прибира.
И така в стая, за която се знае, че е заета, леглото е останало прибрано цели шест седмици. Само че не сте ли в стаята, няма как да го разберете.
Натиснах бутоните за разтваряне на кухненския кът и на стола за четене. Стената се плъзна два метра напред, а подът се надигна и прие желаната форма. Седнах на стола и кухненският кът ми препречи гледката към вратата.
Оуен не се е виждал от коридора.
Само някой да бе забелязал, че Оуен не си поръчва храна! Това сигурно е щяло да го спаси.
Сетих се за нещо друго и потърсих отвора на климатичната инсталация. Открих малката решетка на пода. Някои климатични инсталации се включват, когато въглеродният двуокис достигне половин процент. Тази бе настроена за температурно и ръчно управление.
При другия вид нашият внимателен убиец би могъл, като следи въздушния поток през климатичната инсталация, да разбере дали Оуен е все още жив и на мястото си. Но с такава настройка стая 1809 трябва да е изглеждала празна през последните шест седмици.
Пак се отпуснах в креслото.
Ако хипотетичният убиец е наблюдавал Оуен, служел си е само с устройство за подслушване. Нямаше друга възможност, освен ако не е живял на същия етаж през четирите или петте седмици, докато Оуен издъхне.
Добре, да разгледаме случая с устройство за подслушване. Ако е много дребно никой няма да го намери, освен роботът-чистач, който веднага ще го прати в пещта за смет. Трябва да е голямо, така че роботът да го пропусне. Излишно е безпокойството, че Оуен ще го открие! А когато стане ясно, че Оуен е мъртъв, включва се механизмът му за самоунищожение.
Изпепелите ли го, все някъде ще остане дупка от прогаряне. Ордас би я забелязал. Ами с азбестова подложка? Ще искате след самоунищожението да е останало само толкова, колкото роботът-чистач да отстрани.
И ако повярвате в това, ще повярвате във всичко. Твърде рисковано е. Никой не знае какво ще вземе за боклук един робот-чистач. Правят ги глупави, защото е по-евтино. Затова са програмирани да не закачат по-едри предмети.
Трябва да е имало някой на този етаж, който или сам да следи Оуен, или да прибере устройството, с което го е шпионирал. Бих се обзаложил срещу всичко, което притежавам, че наблюдателят е бил човек.
Бях дошъл тук, преди всичко за да дам храна на интуицията си. Но нищо не се получи. Оуен бе прекарал в креслото шест седмици, от които поне през последната е бил мъртъв. И въпреки това не можех да почувствам присъствието му. Креслото си беше просто кресло с две странични масички. Той не бе оставил в стаята нищо, в нея не витаеше дори неспокойният му дух.
Обаждането ме свари на половината път към Щаба.
— Бяхте прав — каза ми от гривната-телефон гласът на Ордас. — Намерихме клетка в автоматичния гардероб на космодрума в Долината на смъртта, регистрирана на името на Кюбс Форсайт. В момента съм се запътил към мястото. Ще дойдете ли с мен?
— Ще се срещнем там.
— Добре. И аз като вас изгарям от нетърпение да видя какво ни е оставил Оуен Дженисън.
Съмнявах се в това.
Космодрумът бе на повече от четиристотин километра, близо един час път със скоростта на такситата. Доста щях да се изръся. Въведох новия адрес на таблото и се обадих в Щаба. Агентът на РАМО разполага със значителна свобода и не е нужно да оправдава всяко свое действие. Не ставаше и дума да искам разрешение за пътуването. В най-лошия случай можеха да не включат цената на таксито в сметката за служебните ми разходи.
— А, освен това ще пристигнат снимки от „Апартаменти Моника“ — предупредих дежурния. — Нека компютърът ги сравни с известните органоборсаджии и с хората, свързани с Лорън.
Таксито плавно се издигна в небето и се насочи на изток. Гледах тривизия и пих кафе, докато не ми свършиха монетите за автомата.