След това, в самия край, чинията ми бе затъмнена от нечия сянка. Обърнах глава и видях, че това бе Меган, която се бе изправила до френския прозорец.
— О! — възкликна майка й. — И Меган е дошла.
В гласа й се долавяше изненада, сякаш напълно бе забравила за съществуването на дъщеря си.
Момичето влезе и се ръкува с присъстващите неловко, без всякаква грациозност.
— Страх ме е, че забравих за твоя чай, скъпа — каза госпожа Симингтън. — Госпожица Холанд взе чая за момчетата на екскурзията и днес в детската няма чай. Аз съвсем забравих, че ти не си отишла с тях.
Меган кимна примирено.
— Добре, мамо. Ще отида в кухнята.
Тя излезе от стаята. Както обикновено дрехите й бяха стари и раздърпани и двете пети на рипсените й чорапи бяха с огромни дупки.
С извиняващо хихикане госпожа Симингтън изрече:
— Моята бедна Меган. В момента е точно в онази неловка възраст, нали знаете? Момичетата винаги са притеснени и срамежливи, когато завършат училище, но все още не са достатъчно зрели.
Забелязах как Джоана рязко изправи глава. Знаех много добре, че това бе нейната бойна стойка.
— Но Меган е на двайсет години, нали? — попита.
— О, да, да. Тя е вече на двайсет години. Но, разбира се, все още е много малка за възрастта си. Още е съвсем дете. Мисля, че е толкова хубаво, когато момичетата не порастват много бързо. — Жената отново се засмя притеснено. — Предполагам, че всички майки мечтаят децата им да си останат цял живот деца.
— Не виждам защо — възрази й Джоана. — Не мислите ли, че е доста неловко да имаш дете, което умствено е на шест години, докато тялото му се развива като на зрял човек.
— О, не бива толкова буквално да приемате думите ми, госпожице Бъртън — възкликна госпожа Симингтън.
В този момент реших, че домакинята никак не ми харесва. „Тази анемична, занемарена и повехнала хубост — казах си — крие егоистична и властна душа.“
Със следващите си думи ми стана още по-несимпатична:
— Моята бедна Меган. Тя е много трудно дете. Непрекъснато се опитвам да й намеря някаква работа — вярвам, че чрез задочните курсове могат да се научат много полезни неща — шев и кройка, стенография и машинопис и тъй нататък.
Очите на Джоана продължаваха да блестят войнствено. Докато сядахме отново зад масите за бридж, тя каза:
— Мисля, че Меган вече трябва да започне да посещава вечеринки или други подобни събирания. Вие ще й организирате ли танцова забава?
— Танцова забава? — Госпожа Симингтън изглеждаше силно изненадана и леко развеселена. — Но не, ние тук не сме свикнали да правим подобни неща.
— Разбирам. Може би само партита за тенис или други подобни неща?
— Нашият тенискорт е много запуснат. Нито аз, нито Ричард играем. Може би когато момчетата пораснат… О, Меган си намира достатъчно занимания. На нея й е приятно просто да се шляе насам-натам, знаете. Чакай, аз ли раздавах? Две без коз!
Когато се качихме в колата на път за „Литъл Фърз“, Джоана с ярост натисна педала за газта и каза:
— Страшно ми е жално за това момиче.
— Меган?
— Да. Майка й не я обича.
— О, хайде, Джоана, не вярвам да е чак толкова зле.
— Да, сигурна съм. Много майки не обичат децата си. Предполагам, че Меган не е най-приятното същество, което можеш да имаш в къщата си. Пречи на установения ред — на установения ред у Симингтънови. Без нея те са идеалното семейство — а за едно чувствително създание това е най-ужасното усещане. Меган е много чувствителна.
— Да. — Бях съгласен. — Много.
Двамата замълчахме, после Джоана се разсмя:
— Нямаше късмет с гувернантката.
— Не разбирам намека ти — отвърнах с достойнство.
— Глупости. Всеки път, когато я погледнеше, на лицето ти се изписваше мъжко съжаление. Аз съм напълно съгласна с теб. Каква загуба.
— Не разбирам за какво говориш — продължих да настоявам.
— Но все пак ще ти призная, че съм много радостна. Това е първият признак, че се връщаш към живота. В санаториума много се бях уплашила за теб. Нито веднъж не погледна онази хубавичка медицинска сестра, която се грижеше за теб. А беше страхотна мацка — направо дар Божи за един болен млад мъж.
— Джоана, намирам думите ти за изключително невъзпитани.