Докато я гледах, помислих, че тя е много добра.
Внимателна, компетентна, делова в тази кризисна ситуация. Великолепните й очи бяха зачервени, което показваше, че е с меко сърце и е проляла сълзи за трагедията на работодателката си.
— Къде можем да поговорим за малко — помоли Джоана. — Не желаем да безпокоим господин Симингтън.
Елзи Холанд кимна разбиращо и ни поведе към трапезарията в другия край на къщата.
— Ужасно — каза. — Такъв удар за него. Кой да помисли, че подобно нещо може да се случи? В интерес на истината от известно време тя се държеше доста странно. Беше много нервна и все плачеше. Аз си мисля, че се дължеше на влошеното й здраве. Доктор Грифит винаги казваше, че в действителност й няма нищо. Но тя бе станала толкова раздразнителна, караше се за най-малкото и дори имаше дни, когато се заяждаше за най-дребните неща. Беше невъзможно да й се угоди.
— Ние в действителност сме тук — започна Джоана, — за да предложим да вземем Меган при нас за няколко дни — разбира се, ако е съгласна.
Младата жена изглеждаше доста изненадана, но бързо прецени, че предложението е доста удобно.
— Меган? — каза тя колебливо. — Не зная. Искам да кажа, много любезно от ваша страна, но тя е толкова странно момиче. Никога не можеш да си сигурен какво мисли или какво ще каже.
Джоана не се притесни. И продължи:
— Мислим, че по този начин ще можем да помогнем.
— О! Да, виждам, че наистина това ще бъде голяма помощ. Трябва да се грижа за момчетата (те са с готвачката в този момент), а и бедният господин Симингтън — той се нуждае от грижи повече от всеки друг, пък и толкова много неща има да се свършат. Честно да ви кажа, не съм имала време да се погрижа за Меган. Мисля, че е в старата детска стая. Тя като че ли иска да избяга от всички. Не зная дали…
Почти незабележимото кимване на Джоана беше достатъчно за мен. Веднага напуснах стаята и поех нагоре по стълбите.
Старата детска стая беше на тавана. Отворих вратата и влязох. Трапезарията на долния етаж гледаше към градината зад къщата и капаците на прозорците бяха отворени. Тази стая гледаше към улицата и светлината се процеждаше едва-едва през плътно притворените капаци и плътните завеси.
В тъмно сивкавия полумрак различих Меган свита на кълбо на дивана до срещуположната стена. Приличаше на обхванато от ужас зверче, което се опитва да се скрие. Беше се вцепенила от страх.
— Меган — произнесох името й. Пристъпих напред. Несъзнателно възприех тона, който използваме, когато искаме да успокоим уплашено животно. Изпитвах желание да й протегна морков или бучка захар.
Тя ме гледаше, без да помръдне. Лицето й не показваше, че е забелязала моето присъствие.
— Меган! — казах отново. — С Джоана сме дошли да те попитаме дали би се съгласила да ни гостуваш за известно време.
Гласът й прозвуча глухо в полумрака:
— Да живея с вас? Във вашата къща?
— Да.
— Искате да кажете, че ще ме отведете оттук?
— Да, скъпа моя.
Изведнъж тя започна да трепери. Беше ужасяваща и покъртителна картина.
— О, моля ти се, отведи ме оттук! Много те моля! Толкова е страшно и отчайващо да бъда тук.
Приближих се и тя сграбчи ръкава на палтото ми.
— Аз съм голяма страхливка. Не знаех, че мога да изпитвам толкова голям страх.
— Всичко е наред, момичето ми. Тези неща са потресаващи за всички, това е нормално. Хайде да вървим.
— Можем ли да тръгнем още сега? Без да чакаме нито минута? Ужасно съм нетърпелива.
— Е, първо ще трябва да си вземеш някои най-необходими неща, предполагам.
— Какви неща? Защо?
— Мое скъпо момиче, можем да ти осигурим легло, баня и всичко останало, но нищо не може да ме накара да ти заема четката си за зъби.
Тя се засмя много тихо:
— Разбрах. Мисля, че днес съм много глупава. Не ми обръщай внимание. Веднага ще си приготвя багажа. Ти… ти няма да си отидеш, нали? Ще ме чакаш ли?
— Ще бъда на входа.
— Благодаря. О, много благодаря! Съжалявам, че съм толкова глупава. Обаче е ужасно, когато майка ти умре.
— Знам.
Потупах я приятелски по гърба, тя ми се усмихна признателно и изчезна в банята. Слязох долу.
— Намерих Меган — съобщих. — Тя ще дойде с нас. Сега се приготвя.
— О, добре, това е много хубаво — възкликна Елзи Холанд. — Ще може да се разсее. Знаете ли, тя е много чувствително момиче. И страшно трудна. За мен ще е голямо облекчение. Поне за нея ще бъда спокойна. Много сте внимателна, госпожице Бъртън. Надявам се, че няма да ви притеснява много. О, господи, телефонът звъни. Ще трябва аз да се обадя. Господин Симингтън не е в състояние да върши каквото и да е.