— Говорейки за пиене — обърнах се към Меган, — как се чувстваш?
— Много добре, благодаря.
— Не ти ли се вие свят? Или да виждаш две Джоани случайно?
— Не. Нищо подобно. Само много ми се приказва.
— Прекрасно. Значи може би имаш вродена дарба да издържаш на пиене. Ако това действително е бил първият ти коктейл.
— О, наистина беше първият.
— Здравата глава е безценно качество за всяко същество — обявих аз тържествено.
Джоана заведе Меган горе, за да разопаковат багажа.
Влезе Партридж и с кисела физиономия съобщи, че за обяд е приготвила само две чаши крем. Попита какво ще правим. Успокоих я, като изразих непоколебимата си увереност и доверие в импровизаторските й способности.
Шеста глава
1.
Съдебното разследване по смъртта на госпожа Симингтън се състоя след три дни. Бяха спазени всички официални формалности. Залата в съда беше препълнена и както Джоана отбеляза, преобладаваха бонетата на селските жени.
Часът на кончината на госпожа Симингтън бе определен между три и четири следобед. Била е сама в къщата. Съпругът й бил в кантората си, прислужниците са имали почивен ден, Елзи Холанд и децата са били на разходка, а Меган е карала велосипеда си из околностите.
Писмото вероятно е пристигнало със следобедната поща. Госпожа Симингтън трябва да го е извадила сама от пощенската кутия и след прочитането му в състояние на афект е отишла до навеса в градината, където е взела част от цианида, който се използва за унищожаване на гнезда на оси, разтворила го е във вода и след написването на последните отчаяни думи: „Не мога повече…“ върху парче хартия е изпила чашата с отрова.
Оуен Грифит даде медицински показания. Както беше казал пред нас, той наблегна върху нервността и психическата нестабилност, които госпожа Симингтън проявяваше напоследък. Съдията бе дискретен и изпълнен с разбиране. Той с горчивина осъди хората, които се увличат по писането на анонимни писма, изобилстващи с низки клевети. Авторът на злобното, лъжовно писмо беше моралният убиец на жертвата. Изказа надеждата, че полицията много скоро ще съумее да открие виновника и ще вземе подобаващи мерки спрямо него. Тази позорна, убийствена злъч заслужаваше да бъде наказана с най-голямата строгост на закона. Под вещото му ръководство съдебните заседатели достигнаха до неизбежното заключение самоубийство в състояние на афект.
Съдията си свърши работата отлично, Оуен Грифит — също, но след края на съдебното заседание в тълпата дочух жените да си шепнат същите омразни думи, които вече познавах толкова добре: „Няма дим без огън, тъй мисля аз!“, „Със сигурност е имало нещо… Иначе защо да се самоубива!“
За миг изпитах омраза към Лимсток, неговото тесногръдие и жените, които неспирно клюкарстват.
2.
Трудно е да се запомнят нещата в техния точен хронологичен ред. Със сигурност следващата забележителна случка бе посещението на инспектор Неш. Но преди това бяхме посетени от най-различни представители на обществото. Всеки от тях бе интересен и по свой собствен начин хвърли светлина върху характерите на участниците в трагедията.
Еме Грифит ни посети на следващата сутрин след следствието. Както винаги тя излъчваше здраве и непресекваща енергия и от самото начало съумя да ме подразни. Джоана и Меган бяха излезли да се разхождат и се наложи аз да бъда неохотният домакин.
— Добро утро — поздрави гръмогласно госпожица Грифит. — Чух, че сте взели Меган Хънтър при вас?
— Така е.
— Много добра постъпка. Сигурно ви притеснява. Дойдох да кажа, че ако желаете, мога да я взема при нас. Смея да твърдя, че ще мога да я накарам да бъде полезна с нещо в нашата къща.
Изгледах я с неприязън.
— Колко сте любезна. Но на нас ни е приятно да ни гостува. И най-важно — тук тя може щастливо да се шляе и да бездейства.
Еме Грифит не бе от тези, които лесно схващат кога ги иронизират.
— Точно така! Прекалено много обича да се шляе това момиче. Но предполагам, че е неспособна да върши нещо по-добро — нали е почти малоумна.