Изведнъж ми прииска да кажа многозначително: „Няма дим без огън“, но се въздържах. За да избегна изкушението, насочих разговора отново към Меган.
— Имате ли представа какво е финансовото положение на Меган? Не искам да прозвучи като излишно любопитство от моя страна. Само се чудя дали наистина се налага да работи, за да може да живее нормално?
— Не мисля, че се налага. Баба й, майката на нейния баща, й е завещала малка рента, ако не се лъжа. А и във всеки случай Дик Симингтън ще й осигури дом и ще се грижи за нея дори нищо да не наследи от майка си. Не, по-важен е принципът.
— Кой принцип?
— Работата, господин Бъртън. Нищо друго не е от такова значение за мъжете и за жените. Безделието е най-непростимият грях.
Навлизахме в познати води. Темата за безделието ме занимаваше отдавна. Затова започнах тържествено да изреждам:
— Сър Едуард Грей, нашият министър на външните работи, като студент е бил изключен от Оксфордския университет за непоправим мързел. Чел съм, че като дете смятали херцога на Уелингтън за глупав, защото никак не залягал над книгите. А не ви ли е хрумвало, госпожице Грифит, че ако малкият Джордж Стивънсън, вместо да е навън със своята младежка организация, не си е стоял в кухнята на майка си и странното поведение на чайника с кипяща вода не е заинтригувало безделния му ум, сега вероятно нямаше да можете да пътувате до Лондон с експресния влак?
Еме Грифит изсумтя презрително.
— Аз имам своя теория — продължих, въодушевен от темата и реакцията й, — че повечето велики изобретения на човечеството, повечето гениални открития са продукт на безделието — било то принудително или доброволно. Човешкият ум предпочита да се храни с готови чужди мисли и идеи, но ако е лишен от подобна храна, започва неохотно сам да твори — именно този вид мислене наричаме оригинално и точно то движи прогреса на човечеството. — И освен това — бързах да изпреваря поредното презрително изсумтяване на Еме — тази тема е намерила своето отражение в изкуството.
Станах и взех от бюрото си фотографията на своята любима китайска рисунка, с която никога не се разделях. На рисунката е изобразен стар китаец, който седи под едно дърво и се забавлява с парче връв, като образува сложни плетеници с помощта на пръстите на ръцете и краката си.
— Видях тази рисунка на една изложба на китайски художници. Позволете да ви я покажа. Нарича се „Стар човек се наслаждава на удоволствията от безделието“.
Еме Грифит не бе впечатлена от моята рисунка. Тя само отбеляза сухо:
— Е, да, ние всички знаем що за хора са китайците!
— Не ви ли харесва?
— Честно казано, не. Аз не се интересувам особено от художественото изкуство. Опасявам се, господин Бъртън, че вашите идеи са типични за повечето мъже. Вие мразите идеята, че жените също могат да работят, че са равностойни и дори в много случаи по-добри от прехваления „силен“ пол.
Изненадах се. Имах срещу себе си заклета феминистка. Еме се беше въодушевила, очите й блестяха, бузите й бяха зачервени.
— За вас е невероятно, че една жена може да желае да се изяви в някаква кариера. Аз толкова много исках да уча медицина, да стана лекар. Но за моите родители това бе нечувана дързост. Твърдо отказаха да ме издържат. Но за Оуен плащаха с готовност. А съм сигурна, че аз щях да бъда много по-добър лекар от брат си.
— Съжалявам, че е станало така. Не е било честно спрямо вас. Ако някой иска да постигне нещо…
Тя бързо продължи, очевидно не ме слушаше:
— О, сега вече съм преодоляла всичко. Имам воля. Животът ми е запълнен с работа. Аз съм една от най-щастливите личности в Лимсток. Не ми стига времето да свърша всичко. Но винаги въставам и се боря против глупавото, старомодно предубеждение, че мястото на жената е у дома.
— Извинете, ако съм ви обидил. Но не това исках да кажа. Просто не мога да си представя Меган да върши домакинска работа.
— Да, бедното дете. Тя никъде няма да може да си намери място за жалост. — Жената се беше успокоила. Вече говореше с нормален тон: — Баща й, знаете…
Тя спря, но аз настоях да продължи:
— Аз не знам. Всички споменават баща й и толкова. Какво е направил този човек? Жив ли е още?
— Честно казано, и аз не знам. Страхувам се, че моята информация е малко обща. Със сигурност е бил лош човек. Лежал е в затвора, ако не се лъжа. И психически не е бил много добре. Затова не бих се учудила, ако и Меган не е съвсем с всичкия си.
— Меган — повторих твърдо за кой ли път — е абсолютно нормална и както казах, мисля, че е доста интелигентно момиче. Сестра ми е на същото мнение. Тя много я харесва.