— И нито едно писмо, което да мога да отлича от други подобни случаи! Ето, това например все едно е писано от онази жена от текстилната фабрика, а тези са почти същите като онзи случай в Нортъмбърленд — там ги пишеше една ученичка. Ще ви призная, господа, понякога мечтая за нещо ново, а не за същата стара песен на нов глас.
— Нищо ново под слънцето — промърморих.
— Абсолютно сте прав, сър. Ако бяхте от нашата професия, щяхте ежедневно да се убеждавате колко истина има в тези думи.
Неш въздъхна:
— Да, вярно е.
Симингтън попита:
— Имате ли определено мнение кой би могъл да бъде авторът?
Грейвс се прокашля и започна кратка лекция по проблемите с анонимните писма:
— Във всички тези писма има известни прилики. Ще ги изредя, господа, защото те могат да ви насочат към някоя следа. Текстът на писмата се състои от думи, които са образувани от отделни букви, изрязани от книга. Книгата е стара, според мен е печатана някъде около 1830 година. Това очевидно е направено, за да бъде избегнат рискът от разпознаване на почерка на автора. Всички знаят, че днес това става много лесно… Дори преправените почерци се откриват след графологична експертиза. По писмата и пликовете липсват ясни пръстови отпечатъци. По-точно, пипали са ги много хора — пощенските чиновници, получателят и други, но липсват отпечатъци, които се повтарят при всяко писмо. Това значи, че авторът е внимавал и винаги е носел ръкавици. Адресите са напечатани на пишеща машина модел „Уиндзор 7“, доста стара, буквите „а“ и „т“ не съвпадат с оригиналния шрифт. По-голямата част от анонимните писма са били пуснати в местната поща или собственоръчно поставени в пощенските кутии. Заключението е, че със сигурност може да се твърди, че злодеят е местен. Авторът е жена, според мен над средна възраст, вероятно неомъжена.
Една-две минути мълчахме, изпълнени с преклонение пред детективския му гений. След това аз попитах:
— Пишещата машина е най-вярната следа, нали? За толкова малко градче не би било трудно да се издири.
Инспекторът тъжно поклати глава.
— Ето къде бъркате, сър.
— Пишещата машина — поясни суперинтендант Неш — за жалост открихме прекалено лесно. Тя е стара машина от кантората на господин Симингтън, подарена от него на Института на жените. Там за съжаление достъпът до нея е лесен за абсолютно всеки. А почти всички местни жени посещават института.
— А не можете ли да откриете нещо по-определено от, как го наричате — маниера на печатане?
Грейвс ме погледна одобрително.
— Прав сте, това бе направено, но всички пликове са печатани от човек, който си е служил само с един пръст.
— Значи някой, който не е свикнал да си служи с пишеща машина?
— Не, не бих го твърдял. Може би умее, но се опитва да прикрие факта.
— С една дума, авторът, който и да е той, е изключително хитър и предвидлив — казах бавно.
— Тя, сър, тя е хитра и предвидлива — поправи ме Грейвс. — Познава всички тънкости на играта.
— Съмнявам се някоя от местните селянки да има достатъчно мозък за подобна работа.
Грейвс се изкашля.
— Страхувам се, че не съм бил ясен докрай. Писмата са писани от образована жена.
— Как, от дама?
Думата неволно се изплъзна от устата ми. Не бях я използвал от години. Но сега дойде автоматично, връщайки ме към детските години и слабият, несъзнателно арогантен глас на баба прозвуча отново в ушите ми: „Разбира се, тя не е дама, скъпо дете.“
Неш веднага разбра. Думата „дама“ все още значеше нещо и за него.
— Не задължително дама — каза той. — Но със сигурност не е обикновена селска жена. Тукашните са почти неграмотни, не знаят да пишат правилно и не умеят да се изразяват свободно.
Мълчах, защото бях силно изненадан. Общността в селото бе толкова малобройна. Подсъзнателно си бях представил автора на писмата като госпожа Клийт или някоя подобна на нея злобна, хитра, неинтелигентна селянка.
Симингтън изрази с думи моите мисли. Той констатира с рязък тон:
— Но това значи, че кръгът на възможните извършители се ограничава до половин дузина, най-много дузина жени!
— Правилно.
— Не мога да повярвам.
След това с видимо усилие, без да гледа към някого от присъстващите, сякаш се срамуваше от самия звук на думите си, той изрече:
— Вие чухте моите показания по време на следствието. В случай, че сте останали с впечатление, че тези мои думи са били предизвикани от желанието да запазя чиста паметта на жена си, искам още веднъж да заявя — аз съм твърдо уверен, че изнесеното в писмото до съпругата ми е долнопробна лъжа. Аз знам, че е абсолютно невярно. Жена ми беше изключително чувствителна, ъ-ъ-ъ, прекалено почтена в някои отношения. Това писмо е било голям удар за нея, а тя беше с лошо здраве.