— Но нима не разбирате — не чувствате ли? Използвайте въображението си. Помислете само колко отчаяна и нещастна трябва да е жената, седнала да пише тези ужасии. Колко самотна, колко откъсната от човешкия род! Пропита с отрова до мозъка на костите си и тази черна отрова е намерила откъде да блика. Ето защо обвинявам себе се. Някой в този град се измъчва от ужасна мъка, а аз не зная. Длъжна съм да знам. Човек няма право да се меси в живота на другите. Аз никога не го правя. Но тази тъмна, дълбоко скрита мъка — ако можеше подобно на черен и гангренясал крайник да бъде отсечена, за да може отровата да изтече, без да причини вреда никому. Да, бедната душа, бедната душа.
Тя се изправи, готова, да си тръгне.
Не можех да се съглася с нея. Невъзможно ми бе да изпитвам състрадание към нашето Отровно перо (това име измисли Джоана). Но, измъчван от любопитство, попитах:
— Имате ли някаква представа, госпожо Дейн Калтроп, коя може да бъде тази жена?
Тя ме погледна със своя странен поглед.
— Да, мисля, че се досещам. — После добави: — Но мога и да греша, нали?
Излезе през вратата и мигновено се върна, за да ме попита:
— Я ми кажете защо не сте се оженили досега, господин Бъртън?
Който и друг да беше проявил такова нахалство, щях да се възмутя и да не отговоря, но от нейната уста въпросът прозвуча толкова естествено и мило, че не можех да не отговоря.
— Да речем — рекох замислено, — че не съм срещнал все още подходяща жена.
— Да речем, че мога да приема отговора ви, но не ми се струва много добър, защото почти всички мъже очевидно са женени за неподходящи жени.
След тази декларация тя наистина си отиде. Джоана се обади:
— Знаеш ли, аз си мисля, че тя е луда. Но я харесвам. Хората от селото се страхуват от нея.
— И аз малко се страхувам.
— Защото никога не знаеш какво ще каже?
— Да. И поразителната точност на всички нейни умозаключения.
Сестра ми попита замислено:
— Смяташ ли, че нашият анонимен автор е много нещастна личност?
— Не зная какво мисли тази проклета вещица. И не ме интересува. Ако съжалявам някого, това са жертвите й. — Тук се досетих да разкажа на Джоана за полицията и заключенията, до които бяха достигнали. Обсъдихме всички възможности и отново се върнахме към думите на съпругата на викария.
Сега ми изглежда странно, че в своите разсъждения за чувствата на тази отровна персона ние изпуснахме може би най-очевидното. Грифит си я представяше ликуваща. Аз — съжаляваща, ужасена от извършеното. За госпожа Дейн Калтроп тя страдаше.
И все пак никой от нас (по-точно аз самият) не подозираше най-естествената реакция. Тази реакция се наричаше страх. Защото след смъртта на госпожа Симингтън анонимните писма преминаха в нова категория. Не зная точно как се разглеждаше това от гледна точка на закона — адвокатът Симингтън вероятно знаеше много добре — но бе очевидно, че след като имаше причинена смърт, положението на автора бе станало много сериозно. И дума не можеше да става, ако бъде открит виновникът, всичко да се вземе на шега. Полицията се бе заела със случая, на помощ бе извикан експерт от Скотланд Ярд. За неизвестния извършител бе въпрос на живот и смърт да не бъде заловен.
А щом се приемеше, че основната реакция е страх, следваха куп опасности. Бях сляп за тях, сляп за очевидното.
2.
На следващата сутрин ние с Джоана закъсняхме малко за закуска. По-точно закъсняхме по представите на Лимсток. Беше девет и половина. По това време в Лондон Джоана може би току-що щеше да се е събудила, а аз все още щях да спя дълбоко. Но когато Партридж обявяваше „Закуска в осем и трийсет“ или „Закуска в девет“, нито аз, нито Джоана смеехме да възразим.
За мое неудоволствие заварихме Еме Грифит да разговаря с Меган на входа.
С обичайната за нея простодушна сърдечност още с появяването ни тя ни приветства с:
— Хайде, мързеливци. Аз вече преполових деня.
Това, разбира се, си беше нейна работа. Несъмнено един лекар трябва да бъде на крак рано сутринта и неговата грижовна сестра би трябвало да стане, за да приготви кафе или чай. Но няма никакво извинение, когато тази сестра тръгне по къщите да безпокои по-сънливите си съседи. Девет и половина бе изключително неподходящ час за посещение.
Меган светкавично влезе в къщата и оттам в трапезарията. Очевидно Еме бе прекъснала закуската й.