— За първите две ти гарантирам — отвърнах. — Но не мисля, че в провинцията липсват вълнения. При нас поне те са повече от достатъчни.
— Какво имаш предвид?
— Убийство.
Маркус тихо подсвирна:
— Някоя пасторална любовна трагедия? Фермер е убил момичето си?
— Съвсем не, ловък, решен на всичко убиец.
— Не съм чел нищо за това, но всъщност много рядко чета вестници. Кога го заловиха?
— Не са заловили още убиеца и не е той, а тя!
— О, не съм сигурен, че Лимсток е точното място за теб, приятелю.
Отвърнах твърдо:
— Напротив, мястото си е много хубаво. И няма да ме принудиш да го напусна.
Маркус Кент имаше перверзно мислене. Отвърна ми веднага:
— А, значи е това! Намерил си някоя русокоса красавица?
— Съвсем не! — В главата ми се въртяха виновни мисли за Елзи Холанд. — Просто психологията на убиеца ме интересува много.
— Е, добре. Засега със сигурност това не би се отразило зле, но, моля те, увери се, че вашият убиец-лунатик няма предвид следващата жертва да бъдеш ти.
— Затова няма защо да се безпокоиш — отвърнах аз.
— Какво ще кажеш да вечеряме заедно? Можеш да ми разкажеш всичко за това убийство.
— Съжалявам. Вече имам ангажимент.
— Среща с някоя дама, а? Да, ти наистина си увлечен по някоя хубавица.
— Предполагам, че можеш да го наречеш и така. — Бях доста развеселен от идеята за Меган в тази роля.
Пристигнах при Миротен точно в шест часа. Салонът беше затворен, но ме пуснаха веднага. Мери Грей излезе да ме посрещне на стълбите, водещи към залата за представяне на модните й колекции.
— Ще се шокираш! Ако мога да се изразя така, успях да направя точно това, което исках.
Влязох в голямата зала. Меган стоеше пред голямото огледало. Давам ви честната си дума, че едва я разпознах. За момент дъхът ми спря. Висока и слаба като топола, от нея се излъчваше благородство и изисканост. Имаше тънка талия и малък, добре оформен бюст. Беше с копринени чорапи и модерни обувки. Но голямата промяна беше в лицето й. Лъскавата й кестенява коса беше подстригана в модерна прическа. Нямаше грим или пък ако имаше, беше толкова светъл и деликатен, че не се забелязваше. Устните й не се нуждаеха от червило.
И най-важното — в нея имаше нещо, което не бях виждал преди — невинна гордост в начина, по който бе изправила главата си. Тя ме погледна сериозно и с едва доловима срамежлива усмивка рече:
— Изглеждам доста добре, нали?
— Добре! — отвърнах. — Добре не е точната дума! Ела да отидем да вечеряме и ако всеки втори мъж не се обърне след теб, ще си изям шапката. Ти си в състояние да накараш всяка срещната жена да се чувства грозна.
Меган не беше красавица, но беше необикновена и имаше страхотно излъчване, което я правеше прекрасна. Влезе в ресторанта пред мен. И когато сервитьорът се засили към нас, почувствах тръпката на истинската гордост, която мъжът изпитва винаги, когато е с някоя необикновена и красива жена.
Отначало изпихме по един коктейл, след това вечеряхме, а по-късно танцувахме. Меган искаше много да танцува, а аз не желаех да я разочаровам, макар че по някаква неизвестна и за самия мен причина бях решил, че тя не може да танцува добре. Но не беше така! Беше лека като перце в ръцете ми, тялото и краката й следваха чудесно ритъма на музиката.
— По дяволите! Ти можеш и да танцуваш!
Тя ме погледна с изненада.
— Разбира се, че мога. В училище всяка седмица имахме час по танци.
— Не само уроци по танци са необходими, за да си добър танцьор — отбелязах, докато се връщахме към масата.
— Храната е прекрасна! — възкликна Меган. — А и всичко останало.
— Наистина е добра — отговорих, — но най-прекрасното нещо е, че ти си тук. Обзалагам се, че в момента съм човекът, на когото най-много завиждат в тази зала.
— О, недей да говориш така. — Свенливата усмивка отново се появи на устните й.
Наистина прекарахме една невероятна вечер. Лудостта все още не ме бе напуснала, но Меган ме върна към действителността, като попита притеснено:
— Не трябва ли да се прибираме вече у дома?
Останах с отворена уста. Да, наистина бях полудял. Бях се самозабравил. Бях се потопил в свят, коренно различен от действителността, в него съществувахме само аз и Меган.
— Велики Боже! — възкликнах.
Осъзнах, че сме изпуснали и последния влак за Лимсток.