— Почакай тук — казах на Меган. — Ще отида да се обадя по телефона.
Позвъних на агенцията за луксозни таксита „Луелин“ и поръчах най-голямата и бърза кола, с която разполагаха, да дойде да ни вземе веднага.
Върнах се и казах на Меган:
— Изтървахме последния влак. Затова ще се приберем с кола.
— Наистина ли? Чудесно!
Какво дете беше. Толкова доволна и от най-дребните радости на живота, не задаваше въпроси, беше готова да приеме всички мои предложения.
Колата дойде, бе широка и бърза, но въпреки това пристигнахме в Лимсток много късно.
— Сигурно те търсят навсякъде?
Но Меган не бе ни най-малко притеснена.
— О, не мисля така. Аз много често не се прибирам за обяд.
— Но, мило момиче, ти не си изтървала само обяда — нямало те е за чая и за вечерята.
Въпреки всичко, изглежда, този ден минаваше под щастливата звезда на Меган. Къщата бе тъмна и тиха. Следвайки съвета, заобиколихме и хвърлихме камъчета по прозореца на готвачката Роуз.
След десетина опита готвачката се появи на прозореца и с възклицания и упреци слезе да ни отвори.
— Хубава работа, а аз казах, че си в леглото. Господарят и госпожица Холанд (тук в гласа й се почувства раздразнение) вечеряха рано и отидоха на разходка с кола. Аз наглеждах момчетата. Когато се качих горе, за да успокоя Колин, чух шум и помислих, че си ти, но като слязох долу, не те видях и реших, че вече си легнала да спиш. Това и казах на господаря, когато попита за теб, след като се върнаха.
Сложих край на разговора, като заявих, че Меган трябва да си ляга.
— Лека нощ — пожела ми тя — и ужасно благодаря. Това бе най-хубавият ден в живота ми.
Прибрах се в приповдигнато настроение. Дадох щедър бакшиш на шофьора и му предложих да преспи у дома, но той предпочиташе да шофира през нощта и веднага си тръгна.
По време на краткия ни разговор входната врата се открехна, а веднага щом останах сам, се отвори широко и Джоана застана на прага.
— А, ето те най-сетне и теб.
— Тук съм. Тревожи ли се за мен? — попитах, докато влизахме в къщата.
Джоана отиде в трапезарията и аз я последвах. Тя си направи кафе, а аз си налях малко уиски и го разредих със сода.
— Защо да се тревожа? — попита Джоана. — Мислех, че си решил да останеш да се забавляваш една вечер в града.
— Наистина се забавлявах, но не както ти мислиш.
Започнах да се смея с глас. Тя ме попита дали не съм попрекалил с пиенето и тогава й разказах всичко.
— Но, Джери, ти си полудял!
— Аз съм на същото мнение.
— Но, скъпи, не може да правиш такива неща — не и в село като това. Утре цял Лимсток ще говори за подвизите ти.
— Предполагам. Но всъщност Меган е само едно дете.
— Какво дете, тя е на двайсет години. Не можеш да заведеш момиче на двайсет години в Лондон и да му купуваш дрехи, без да стане ужасен скандал. Боже Господи! Джери, може дори да се наложи да се ожениш за нея.
Сестра ми беше напълно сериозна, но в очите и на устните й напираше смях. В този момент взех едно много важно решение.
— По дяволите всичко! — извиках. — Щом трябва, ще го направя. Всъщност, дори и да не съм принуден, искам да се оженя за Меган!
Странно изражение се изписа на лицето на сестра ми. Тя стана и тръгна към вратата, отбелязвайки хладно:
— Да, знаех това от известно време…
Останах сам с чаша в ръка, поразен от решението си.
Дванайсета глава
1.
Не знам какви са нормалните реакции на един мъж, който отива да прави предложение за женитба.
В романите обикновено гърлото му е пресъхнало, яката на ризата го стяга, чувства се толкова нервен, че всички около него го съжаляват.
При мен липсваха тези емоции. Веднъж решил, исках колкото се може по-бързо да приключа. Не изпитвах никакво притеснение или нервност.
Пристигнах пред къщата на Симингтън около единайсет. Позвъних и когато на вратата се появи Роуз, попитах за госпожица Меган. Заговорническият поглед на готвачката за пръв път ме накара да се почувствам леко засрамен.
Тя ме въведе в малката всекидневна и докато чаках нетърпеливо, искрено се надявах, че Меган няма да се притесни. Когато вратата се отвори и тя се появи, моментално почувствах облекчение. Меган не изглеждаше нито притеснена, нито загрижена. Имаше красивата прическа и от нея се излъчваха гордост и самоуважение, които бях забелязал предната вечер. Отново бе облякла старите си дрехи, но бе съумяла да ги направи да изглеждат различно. Учудващо е как усещането, че са привлекателни, променя момичетата! Меган изведнъж бе пораснала, като че ли за една нощ.