Предполагам, че съм бил доста нервен, иначе не бих започнал разговора по такъв тъп начин:
— Здравей, шаранче!
Това надали бе най-добрият любовен поздрав. Но тя се усмихна и отговори:
— Здрасти.
Продължих:
— Виж сега, надявам се, че не съм станал причина да ти вдигнат скандал заради вчера?
— О, не — увери ме, после примига и добави: — Всъщност като че ли имаше. Искам да кажа, наговориха ми всевъзможни неща и изглежда мислят, че съм много странна, но нали знаеш какви са хората и колко шум вдигат за нищо.
Изпитах облекчение, че скандалът е преминал, без да я засегне, а може би тя наистина не обръщаше внимание на такива неща.
— Дойдох тази сутрин — започнах с леко прегракнал глас, — за да ти предложа нещо. Виж, аз много те харесвам и мисля, че ти също ме харесваш…
— Страхотно — каза Меган ентусиазирано.
— И ние се разбираме прекрасно, така че помислих, че ще е добра идея да се оженим.
— О! — бе единственото, което произнесе.
Изглеждаше изненадана. Само това. Не възхитена, не шокирана, само леко изненадана.
— Искаш да кажеш, че наистина искаш да се ожениш за мен? — попита тя с вид на човек, който иска да си изясни сложна ситуация.
— Повече от всичко на света — отговорих и наистина беше така.
— Искаш да кажеш, че ме обичаш?
— Обичам те много!
Очите й бяха сериозни и замислени, когато ми отговори:
— Мисля, че ти си най-добрият човек на света. Но аз не те обичам.
— Ще те накарам да ме обичаш.
— Няма да стане. Не желая да ме принуждават. — Тя замълча, а после добави много тихо и с чувство: — Аз не съм жена за теб, Джери. Аз мога много по-добре да мразя, отколкото да обичам.
— Омразата не е безкрайна, любовта продължава до гроб — казах.
— Нима мислиш, че е така?
— Вярвам.
Нова пауза.
След време попитах:
— Значи отговорът е „не“, така ли?
— Да, отговорът е „не“.
— И не ми даваш възможност да се надявам?
— Има ли някакъв смисъл?
— Изглежда не — съгласих се, — защото аз ще се надявам каквото и да кажеш.
2.
Е, това беше всичко! Тръгнах си като замаян, но все пак усещах любопитния поглед, с който ме изпрати Роуз.
Роуз ми разказа много неща, преди, да успея да избягам.
Никога не се била чувствала същата след онзи ужасен ден. Ако не били децата и господин Симингтън, отдавна да си била тръгнала. Заявила, че ако не намерят бързо нова домашна прислужница, тя ще напусне. Но нямало да бъде лесно, защото в къщата било извършено убийство. Много лесно й било на госпожица Холанд да уверява, че тя щяла да върши цялата домакинска работа. Правела се на много сладка и грижлива, да, но всъщност си правела сметка тя да стане господарката на дома един ден. Господин Симингтън, бедният, не казвал нищо, но Роуз знаела какви са вдовците — беззащитни, безпомощни създания, лесна плячка в ръцете на всяка жена, на която влизат в плановете. А госпожица Холанд положително бе решила да се намести на мястото на покойната госпожа Симингтън.
Кимах механично при всяка нейна дума, но не можех да се отскубна, защото тя се бе хванала здраво за шапката ми с две ръце и нямаше да ми я даде, докато не приключи с оплакванията си.
Помислих си дали има нещо вярно в думите й? Нима наистина Елзи Холанд се канеше да стане новата госпожа Симингтън? А може би беше честно и добросъвестно момиче, което правеше всичко за доброто на децата и къщата?
И в двата случая резултатът щеше да е един и същ. И защо не? Малките деца на Симингтън се нуждаеха от майка. Елзи беше чиста душа, а и много красива. Всеки мъж би забелязал това, дори препарирана риба като Симингтън!
Мислех за всичко това само за да не мисля за Меган.
Някой може да си помисли, че отидох да искам ръката й с някакво абсурдно чувство на превъзходство, сякаш й правех услуга, и заслужавах това, което получих — но не беше така. Бях толкова сигурен, че Меган ми принадлежи, че да се грижа за нея, да я направя щастлива, да я предпазвам от реалния живот бе единственият начин на живот, който си представях, и мислех, че тя изпитва същото чувство към мен. Сега всичко се провали!