Выбрать главу

Но аз нямаше да се предам. О, не! Меган беше моята жена и щях да се боря за нея!

След кратък размисъл отидох в кантората на Симингтън. Меган можеше да не обръща внимание на нещата около себе си, но аз държах всичко да става точно според правилата.

Господин Симингтън беше свободен и ме прие в кабинета си. От стиснатите устни и сковаността в движенията разбрах, че в този момент не съм особено популярен тук.

— Добро утро — поздравих. — Страхувам се, че посещението ми не е професионално, а по-скоро лично. Ще ви кажа направо. Не знам дали сте се досетили, но аз съм влюбен в Меган. Днес я помолих да се омъжи за мен, но тя отказа. Но не смятам, че това е последната й дума, възнамерявам да се боря за любовта й.

Забелязах как се промени изражението на Симингтън и можех да прочета мислите му. Меган бе елементът, който разваляше хармонията в неговото домакинство. Чувствах, че е почтен човек и никога не би си помислил да остави доведената си дъщеря без дом и прехрана. Но ако тя се омъжеше за мен, той щеше да се избави от всякакви притеснения и угризения. Усмихна се с предпазлива усмивка.

— Честно казано, Бъртън, нямах представа. Знам, че й обръщахте доста внимание, но ние всички гледахме на нея като на едно особено дете.

— Тя не е дете — възразих.

— Не, не на години…

— Може да изглежда на възрастта си, ако й се позволи — отвърнах леко разгневен. — Знам, че все още не е пълнолетна, но след няколко месеца ще навърши двайсет и една години. Ще ви дам всяка информация за себе си, която бихте желали да имате. Богат съм и водя тих, спокоен живот. Ще се грижа за нея и съм готов да направя всичко, за да бъде щастлива.

— Сигурно, сигурно. Но все пак всичко зависи от самата Меган.

— Мисля, че с течение на времето ще разбере всичко. Но исках да бъда откровен с вас относно това, което става.

Разделихме се приятелски.

3.

Навън се натъкнах на госпожица Емили Бартън. Беше с голяма пазарска чанта в ръка.

— Добро утро, господин Бъртън. Чух, че вчера сте ходили до Лондон.

Да, правилно беше чула. Очите й бяха добри, но гледаха с несдържано любопитство.

— Бях на консултация при лекаря си.

Госпожица Емили се усмихна. Усмивката й ми напомни за Маркус Кент. Тя промълви:

— Казаха ми, че Меган едва не изтървала влака. Качила се в движение.

— Аз й помогнах — отговорих колкото се може по-мило. — Всъщност аз бях този, който я издърпа във вагона.

— Какво щастие, че сте били там. Иначе е можело да се случи неприятен инцидент.

Невероятно е как една добра, наивна и безкрайно любопитна стара дама може да накара човек да се чувства пълен глупак. Спаси ме от по-нататъшни страдания минаващата покрай нас госпожа Дейн Калтроп.

— Добро утро — поздрави тя, — чух, че сте накарали Меган да си купи някои по-сносни дрехи. Много похвално от ваша страна. Само един истински мъж може да се досети за такава практична постъпка. Отдавна се тревожех за това момиче. Умните момичета се срещат толкова рядко, нали?

И след това забележително изказване тя се шмугна в магазина за риба.

Госпожица Марпъл, която я придружаваше, остана с мен.

— Госпожа Дейн Калтроп е забележителна жена, нали? — рече. — Почти винаги е права за това, което казва.

— Това я прави доста опасна — усмихнах се аз.

— Честността има такъв ефект — отговори старата дама с блеснали очи.

Съпругата на викария изскочи от магазина и отново се присъедини към нас. Носеше голям червен омар.

— Виждали ли сте нещо друго, което толкова много да се различава от господин Пай? — попита тя. — Толкова е красив и мъжествен, нали?

4.

Бях малко притеснен от предстоящата ми среща с Джоана, но се оказа, че притесненията ми са напразни. Беше излязла и не се върна за обяд. Това натъжи Партридж, която, докато сервираше ордьовъра, каза кисело:

— Госпожица Бъртън изрично каза, че ще си бъде у дома за обяд.

Опитвайки се да запълня отсъствието на Джоана, изядох и нейната телешка пържола. Самият аз се чудех къде ли е отишла сестра ми. Напоследък бе станала много тайнствена и почти нищо не споделяше с мен.