— Кой го е писал? — попитах нетърпеливо.
Неш мрачно рече:
— Съжалявам за това, защото то ще засегне сериозно един много свестен човек, но какво да се прави. Може и той самият да е имал вече своите подозрения, нали?
— Кой го е писал? — повторих.
— Госпожица Еме Грифит.
2.
Същия следобед отидохме с Неш и сержант Паркинс в къщата на Оуен Грифит с разрешение за обиск и заповед за арестуване.
Придружавах двамата полицаи по покана на Неш.
— Докторът — каза той — е привързан към вас. Той няма много приятели тук. Мисля, че ако не ви е много мъчително, господин Бъртън, ще можете да го успокоите и да предотвратите шока.
Съгласих се. Не горях от нетърпение да бъда там, по-скоро се надявах да бъда полезен.
Позвънихме, попитахме за госпожица Грифит и бяхме въведени във всекидневната. Там заварихме Елзи Холанд, Симингтън и Меган да пият чай.
Неш се държа много деликатно. Попита Еме дали ще може да разговаря с нея насаме.
Тя стана и се запъти към нас. За миг ми се стори, че забелязах страх в очите й. Но можех и да греша, защото тя се държеше перфектно — нормално и сърдечно.
— Искате да говорим? Надявам се, не отново за фаровете на колата ми?
Тя ни заведе през трапезарията в малък кабинет. Преди да изляза от стаята, видях как Симингтън рязко вдигна глава. Предположих, че опитът му на адвокат често го е срещал с полицията и е доловил нещо в думите на Неш. Той се изправи от стола си.
Това бе всичко, което забелязах, преди да затворя вратата и да последвам другите.
Неш направи изложението си. Беше много спокоен и коректен. Обяви, че арестува Еме и я помоли да го придружи до участъка. Показа и заповедта за задържането, прочете обвинението. Не помня точно юридическата обосновка, но ставаше дума за анонимните писма, не за убийството.
Еме Грифит повдигна глава и избухна в смях:
— Каква невероятна глупост! Как бих могла да напиша такива отвратителни неща. Вие трябва да сте луд. Никога не съм писала подобно нещо.
Неш й показа писмото до Елзи Холанд и попита:
— Отричате ли, че сте писали това писмо, госпожице?
Стори ми се, че за част от секундата тя се поколеба.
— Разбира се, че отричам. Никога досега не съм го виждала.
Той заяви спокойно:
— Трябва да ви кажа, уважаема госпожице, че сте били наблюдавана, докато сте писали това писмо на машината в Женския институт между единайсет и единайсет и трийсет по-предната нощ. Вчера сте влязла в пощата с куп писма в ръка…
— Никога не съм пускала това писмо.
— Да, вярно е. Докато сте чакали за марки, сте го изтървали уж случайно на пода, така че ако някой го намери, без да подозира нищо, да го пусне…
— Аз никога…
Вратата се отвори и в стаята влезе адвокат Симингтън.
— Какво става тук? — попита той остро. — Еме, ако нещо не е наред, ти имаш право на адвокатска защита. Аз съм готов…
В този момент тя рухна, покри лицето си с ръце и се отпусна на един стол.
— Върви си, Дик. Не ти. Не ти!
— Имаш нужда от адвокат.
— Не ти. Не мога — не мога да го понеса. Не желая да знаеш за всичко това.
Тогава той може би я разбра, защото попита тихо:
— Ще се свържа с Майлдмей в Ексхемптън. Съгласна ли си?
Тя кимна. Вече плачеше.
Симингтън излезе от стаята. На вратата се сблъска с Оуен Грифит.
— Какво става тук? — попита лекарят разярено. — Сестра ми…
— Съжалявам, доктор Грифит. Наистина съжалявам. Но в случая нямаме избор.
— Мислите, че тя е отговорна за анонимните писма?
— Страхувам се, че няма никакво съмнение, сър — отвърна Неш и се обърна към госпожица Грифит:
— Трябва веднага да дойдете с нас, госпожице. Разбира се, ще ви бъде дадена възможност да се срещнете с адвокат.
— Еме? — извика Оуен.
Тя мина покрай него, без да го погледне.
— Не ми говори, не казвай нищо, Оуен. В името на Бога, не ме поглеждай!
Полицаите излязоха. Оуен стоеше като изпаднал в транс.
Изчаках малко и се приближих до него.
— Ако мога да направя нещо, Оуен, моля, кажи ми.
Той отговори като насън:
— Еме! Не мога да повярвам.
— Може би е грешка — предположих, въпреки че бях сигурен в обратното.