— Нямаше да го приеме така, ако беше грешка — отговори той бавно. — Не, не мога да повярвам. Никога няма да повярвам!
Той се строполи в един фотьойл. Успях да намеря някакво алкохолно питие и му го дадох. Изпи почти на един дъх цяла чаша и това като че ли малко му помогна.
— В началото не можех да го понеса, но сега съм по-добре. Благодаря ти, Бъртън, но нямаш повече работа тук. Никой вече нищо не може да направи.
Вратата се отвори и в стаята влезе Джоана. Лицето й беше пребледняло.
Приближи се до Оуен и ме погледна:
— Отивай си, Джери. Това е моя работа.
Когато излизах от стаята, видях как тя коленичи до фотьойла му.
3.
Не мога да опиша точно събитията през следващите двайсет и четири часа. Случиха се най-различни неща без никаква връзка едно с друго.
Спомням си Джоана да се връща вкъщи много бледа, с изтощен вид. Опитах се да я развеселя, а тя се изсмя и рече:
— Той каза, че не ме иска, Джери. Той е много горд и самотен…
— Какво съвпадение! Моето момиче също ме отхвърли.
Известно време мълчахме, после Джоана въздъхна тежко:
— Изглежда, фамилията Бъртън не е много търсена тези дни.
— Карай да върви, сладур — отвърнах. — Поне се имаме един друг.
— Някак си това не е никак успокояващо в момента, Джери.
4.
Оуен дойде на следващия ден и започна да хвали Джоана. Тя била невероятна, прекрасна! Как отишла при него, как поискала да се омъжи за него, дори веднага, ако пожелаел. Но той нямало да я остави да извърши тази глупост. Тя била прекалено добра, прекалено деликатна, за да се свърже с цялата мръсотия, която щяла да се излее по вестниците, щом научат за ареста.
Бях дълбоко привързан към Джоана, но знаех, че тя е в състояние да се пребори с всякакъв вид неприятности, особено ако е застрашен човек, когото обича. Всички тези превъзнасяния и хвалби ме отегчиха и малко грубо казах на Оуен, че е време да слезе от небето и да престане да се прави на прекалено благороден.
Излязох на главната улица и намерих там почти цял Лимсток да обсъжда оживено новината. Емили Бартън твърдеше, че никога не се е доверявала на Еме Грифит, а жената на бакалина с огромно удоволствие разправяше наляво и надясно как госпожица Грифит имала толкова особен поглед.
От Неш научих, че срещу Еме е повдигнато обвинение. При обиска намерили изрязаните страници от книгата на Емили Бартън в един голям бюфет под стълбищата, увити в някаква стара амбалажна хартия.
— Наистина добре избрано място — каза Неш с уважение. — Никога не можеш да си сигурен, че някой прислужник няма да полюбопитства да надникне в бюрото ти или в някое заключено чекмедже. Но в този бюфет никой няма да надникне — там има само вехтории — хартии, стари топки за тенис, бухалки за крикет, ненужни дрехи и тъй нататък.
— Изглежда, госпожицата има вродена наклонност да използва тези бюфети за скривалище — казах мрачно.
— Прав сте. Умът на престъпника е много по-различен от този на нормалния човек. Между другото, говорейки за мъртвото момиче, открихме още нещо. От кабинета на лекаря е изчезнало голямо тежко чукало за хаван, в който приготвял част от лекарствата си. Готов съм да се обзаложа, че точно това ще се окаже тъпият предмет, с който е било зашеметено момичето.
— Със сигурност доста неудобен за носене предмет — възразих.
— Не и за госпожица Грифит. Госпожицата е отивала при „Водачките“ през този следобед, но по пътя щяла да остави цветя и зеленчуци на щанда на „Червения кръст“, затова е носела грамадна кошница.
— Но не сте открили още шиша?
— Не, и не вярвам, че ще го намерим. Тя може да е луда, но никой не е толкова луд, та да ни улесни в търсенето. Вероятно е измила добре шиша от кръвта и го е оставила при другите. Иди, че търси.
— Е — заключих, — не можете да имате всичко.
Домът на викария бе едно от последните места, където новината беше достигнала. Възрастната госпожица Марпъл бе потресена от чутото. Непрекъснато повтаряше:
— Не е вярно, господин Бъртън. Сигурна съм, че не е вярно. Всичко е толкова объркано.
— Страх ме е, че е вярно. Те са я следили, ако искате да знаете. Видели са я да печата последното писмо.
— Да, да, може и така да е. Да, това го разбирам.
— Намерили са и изрязаните страници, от които са вземани буквите в нейната къща.