Този факт оказа огромно влияние върху възрастната жена. Тя впери очи в мен и каза с много тих глас:
— Но това е ужасно — това е зловещо!
Госпожа Дейн Калтроп влезе забързана в стаята и веднага забеляза притеснението на госпожица Марпъл.
— Какво се е случило, Джейн?
Госпожицата мърмореше безпомощно:
— О, Боже, Боже, но какво трябва да се направи сега?
— Какво те тревожи, Джейн?
Тя сякаш не й обръщаше внимание.
— Трябва да има нещо. Но аз съм толкова стара и невежа и се страхувам, че изглупявам.
Почувствах се доста притеснен и бях щастлив да изляза отново на улицата.
През този следобед срещнах още веднъж госпожица Марпъл. Беше вече късно и аз бях тръгнал да се прибирам.
Тя стоеше до малкия мост в края на селото, близо до къщата на госпожа Клийт и разговаряше с Меган. Бях поразен — от всички хора в околията най-малко очаквах да видя тях двете да си говорят. Доколкото знаех, момичето не познаваше госпожица Марпъл или я познаваше бегло.
През целия ден исках да срещна Меган и да разговарям с нея. Но щом наближих, тя се обърна и тръгна в друга посока. Това ме ядоса и щях да я последвам, ако госпожица Марпъл не ми беше препречила пътя.
— Искам да говоря с вас — каза тя. — Моля, не отивайте след Меган сега. Няма да е разумно.
Тъкмо се канех да я заобиколя, когато тя ме обезкуражи с думите си:
— Това момиче притежава голяма смелост. Забележителна духовна сила.
Все още исках да тръгна след Меган, но госпожица Марпъл ме възпря:
— Не се опитвайте да я видите сега. Знам какво говоря. Тя трябва да запази силата и смелостта си.
Нещо в думите на старата дама ме накара да потреперя. Като че ли тя знаеше неща, за които нямах представа. Бях изплашен, без да разбирам защо.
Не се прибрах у дома. Върнах се отново на главната улица и се заразхождах безцелно. Не знаех какво да очаквам и за какво да мисля.
Там ме спипа онзи стар досадник полковник Епълтън. Както обикновено пожела да знае какво прави красивата ми сестра и след това продължи:
— Вярно ли е, че сестрата на доктор Грифит била луда? Чух да казват, че тя била на дъното на тази афера с анонимните писма? Отначало не можех да повярвам, но всички казват, че е истина.
Отговорих, че е вярно.
— Я виж ти! Трябва да признаем, че нашата полиция пипа твърдо и сигурно. Само трябва да им се даде време, това им е необходимо на полицаите, малко повече време. Страшна работа е тази с анонимните писма, винаги тези остаряващи стари моми са в основата на всичко, макар че госпожица Грифит съвсем не изглежда зле дори и с тези дълги зъби. Но в тази част на страната няма нито едно добре изглеждащо момиче като гувернантката на Симингтънови. Тя си заслужава да я гледа човек. И е толкова приятна. Благодари за най-дребното нещо, което човек направи за нея. Неотдавна я срещнах на един от пикниците, които устройва за децата. Те играеха наоколо, а тя плетеше толкова бързо и съсредоточено, че вълната й свърши. Веднага й предложих да я закарам до Лимсток. Имах малко работа в градчето и най-много след десет минути щях да я върна обратно. Тя не се решаваше да остави момчетата сами, но аз я придумах, че нищо лошо няма да им се случи. Закарах я, оставих я пред магазина за вълна и я взех после оттам. Благодари ми толкова мило! А услугата беше толкова незначителна. Хубаво момиче!
Успях да се освободя от него и тръгнах към къщи.
Малко след това зърнах госпожица Марпъл за трети път през този ден. Идваше от полицейския участък.
5.
Откъде идва страхът? Как се оформя и завладява цялото ви същество? Къде се крият всички страхове, преди да излязат открито?
Само една къса фраза. Чута, отбелязана и никога незабравена:
— Заведи ме някъде — толкова ужасно е да живееш тук, да се чувстваш част от дяволското зло…
Защо бе казала Меган това? Какво зло чувстваше около себе си?
Нямаше нищо в смъртта на госпожа Симингтън, което да кара Меган да чувства зло около себе си.
Защо бедното дете се чувстваше обхванато от дяволското зло? Защо? Защо?
Меган! Невъзможно! Тя не би могла да има нещо общо с тези писма — тези отвратителни и злобни писма.
Оуен Грифит знаеше за подобен случай на Север — ученичка…
Какво беше казал инспектор Грейвс?
Неща за детски ум…
Невинни дами на средна възраст, втренчили поглед в нищото, фъфлещи думи, чието значение не знаеха. Момчета, рисуващи с въглен по стените гротескни фигури.