Тя кимна:
— Точно това имам предвид. Но трябва да бъда сигурна, че няма да има… разгласяване.
— Аз не мисля, че лорд Алоуей държи много на подобно нещо — изрече мрачно Поаро.
— Значи сте съгласен? — извика енергично в отговор лейди Джулиет.
— Един момент, милейди. Моето съгласие зависи от това след колко време ще поставите книжата в ръцете ми.
— Почти веднага.
Поаро погледна часовника в стаята.
— Колко скоро?
— Да кажем… до десет минути — прошепна тя.
— Приемам, милейди.
Тя бързо излезе. Аз присвих устни и подсвирнах.
— Можете ли да опишете ситуацията накратко Хейстингс?
— Бридж — отвърнах лаконично аз.
— А, значи си спомняте небрежните думи на мосю адмирала? Каква памет имате! Поздравявам ви, Хейстингс.
Тук разговорът ни бе прекъснат, защото при нас влезе лорд Алоуей и изгледа въпросително Поаро.
— Имате ли някакви нови идеи, мосю Поаро? Боя се, че отговорите на вашите въпроси бяха доста разочароващи.
— Ни най-малко, милорд. Те хвърлиха достатъчно светлина върху това, което ме интересува. Не е необходимо да оставам повече тук и затова, с ваше позволение, ще си тръгна веднага за Лондон.
Лорд Алоуей го изгледа като ударен от гръм.
— Но… — заекна той, — но какво сте открили? Знаете ли кой е взел плановете?
— Да, милорд, зная. Кажете ми — в случай, че книжата ви бъдат върнати анонимно, нали няма да се интересувате повече и да задавате повече въпроси?
Лорд Алоуей се вгледа в него.
— При плащане на известна сума за откуп?
— Не, милорд, ще бъдат върнати безусловно.
— Естествено връщането на плановете е най-важното в случая — изрече бавно лорд Алоуей. Той гледаше озадачено и недоумяващо.
— Затова ще ви препоръчам сериозно да възприемете този курс. Само вие, адмиралът и вашият секретар знаете за загубването им. Само вие ще знаете и за тяхното връщане. Разчитайте изцяло на моята поддръжка — поемам отговорността на загадката. Помолихте ме да ви намеря книжата — направих го. Повече от това не бива да знаете. — Поаро стана и подаде ръка. — Милорд, радостен съм, че се запознах с вас. Вярвам във вас… и във вашата преданост към Англия. Вие ще ръководите съдбините й със силна, уверена ръка.
— Мосю Поаро, заклевам се пред вас, че ще направя всичко по силите ми. Може да е недостатък, а може да е и достойнство — но аз вярвам в себе си.
— Така постъпва всеки велик човек. И аз съм като вас! — каза високопарно Поаро.
Колата пристигна пред входа след няколко минути и лорд Алоуей ни пожела добър път от стълбите с възвърнатата си сърдечност.
— Това е велик човек, Хейстингс — рече Поаро, когато потеглихме. — Има мозък, средства, власт. Той е силният човек, който е нужен на Англия, за да я води в тези трудни дни на преустройство.
— Аз съм почти готов да се съглася с думите ви, Поаро, но какво ще кажете за лейди Джулиет? Тя ще върне ли веднага книжата на лорд Алоуей? Какво ще си помисли тя, когато разбере, че сте заминали, без да кажете нищо?
— Хейстингс, ще ви задам един малък въпрос. Защо, когато тя говореше с мен, не ми предаде плановете там и веднага?
— Не са били у нея.
— Точно така. Колко време й беше необходимо, за да ги вземе от стаята си? Или от някое друго скришно място в къщата? Няма нужда да ми отговаряте. Аз ще ви кажа отговора — не повече от две минути. И все пак тя поиска десет минути. Защо? Защото трябва да ги получи от някое друго лице и да спори с него, преди да ги вземе. Кое лице може да бъде това? Не е мисис Конрад — ясно е, че не е тя, — а член от собственото й семейство, нейният съпруг или син. Кой по-вероятно е да бъде той? Ленърд Уиърдейл каза, че отишъл направо да си легне. Знаем, че това не е вярно. Да допуснем, че майка му е отишла в стаята на сина си и не го е намерила там; да допуснем, че е слязла долу, изпълнена с неописуем страх — тя знае, че синът й не е стока! Не го намира, но по-късно го чува да отрича, че е излизал от стаята си. И веднага стига до извода, че крадецът е той. Това обяснява защо тя дойде да говори с мен. Но, mon ami, ние знаем нещо, което лейди Джулиет не знае. Ние знаем, че синът й не е бил в кабинета, защото е бил на стълбите и е закачал хубавата прислужница французойка. Въпреки че майката не го знае, Ленърд Уиърдейл има алиби.
— Добре, тогава кой е откраднал книжата? Ние елиминирахме почти всички — лейди Джулиет, сина й, мисис Конрад, френската прислужница…
— Правилно. Използвайте сивите си клетки, приятелю. Решението ви гледа право в очите.