— Просто не разбирам как все още има нещо в нея — рече Джими.
— Въпросът е как ще влезем вътре? — каза Милдред.
Тя беше момиче с трезво мислене, но не беше толкова привлекателна като импулсивната Пат, която вечно създаваше проблеми.
Четиримата гледаха безучастно затворената врата.
— Не може ли да ни помогне портиерът? — предложи Джими. — Той няма ли резервен ключ или нещо такова?
Пат поклати глава. Имаше само два ключа. Единият беше вътре, закачен в кухнята, а другият трябваше да се намира в злощастната чанта.
— Защо апартаментът ми не е на партера! — изхленчи Пат. — Щяхме да счупим някой прозорец или нещо подобно, но щяхме да си влезем вкъщи. Донован, не искаш ли да се изкачиш дотук като крадец?
— Апартамент на четвъртия етаж е доста трудно нещо — каза Джими.
— Какво ще кажете за пожарната стълба? — попита Донован.
— Няма такава.
— Трябва да има — каза Джими. — Пететажна сграда трябва да има стълба, по която да се избяга в случай на пожар.
— И аз така казвам — подкрепи го Пат. — Но това, че трябва да я има, няма да ни помогне. Как ще си вляза в апартамента сега?
— Няма ли нещо такова, как му беше името — обади се Донован. — Нещо, по което търговците изпращат нагоре пържолите и брюкселското си зеле на своите клиенти?
— Товарен асансьор — подсказа Пат. — О, да, има, но той по-скоро прилича на телена кошница. А, чакайте… сетих се. Какво ще кажете за въглищния асансьор?
— Това вече е идея — каза Донован.
Милдред изрази съмнение.
— Изходът му ще бъде заключен — рече тя. — В кухнята на Пат, от вътрешната страна.
Но тази мисъл на Милдред беше веднага отхвърлена.
— Не вярвайте на това — рече Донован.
— Това е невъзможно в кухнята на Пат — добави Джими. — Пат никога не затваря и не заключва нищо.
— Не мисля, че е затворен — каза Пат. — Изкарах тази сутрин кофата за смет и съм сигурна, че не заключих капака след това; не мисля, че после съм се приближавала към него.
— Е, този факт ще се окаже полезен за тази вечер, но все пак, драга Пат, съм длъжен да ти напомня, че твоите лоши навици те излагат на опасността от крадци — на котките с два крака — всяка нощ.
Пат пренебрегна предупрежденията на Донован.
— Хайде — извика тя и се втурна надолу по стълбите. Другите я последваха. Пат ги преведе през тесен проход, натъпкан с детски колички, а оттам, през една врата, до шахтата на стълбището и ги поведе към десния асансьор. На него в момента имаше една кофа със смет. Донован я вдигна и стъпи внимателно на мястото на кофата. Сбърчи нос.
— Малко понамирисва — отбеляза той. — Но какво от това? Сам ли ще тръгна на това приключение или някой ще ме придружи?
— Аз идвам — каза Джими.
И стъпи на платформата до Донован.
— Предполагам, че асансьорът ще ме издържи — добави той със съмнение.
— Сигурно не тежиш повече от тон въглища — каза Пат, която никога не беше сигурна за таблицата на тегловните и мерните единици.
— Така или иначе скоро ще разберем това — изрече весело Донован и потегли въжето.
Раздаде се стържещ звук и двамата се изгубиха от очи.
— Това нещо издава ужасен звук — забеляза Джими, когато се понесоха в мрака. — Какво ще си помислят другите хора в тази сграда?
— Че сме призраци или крадци — отговори Донован. — Това въже се тегли доста трудно. Портиерът на „Фрайърс Маншънс“ вършел повече работа, отколкото съм очаквал. Джими, стари приятелю, броиш ли етажите?
— О, Господи! Не, забравих.
— Добре, че аз го правя. Този е третият, покрай който минаваме. Следващият е нашият.
— И сега, предполагам, ще установим, че всъщност Пат е заключила капака.
Но тези страхове се оказаха напразни. Дървената вратичка сама се отвори, щом я бутнаха. Донован и Джими пристъпиха в мастиления мрак на кухнята на Пат.
— За това шантаво нощно приключение трябваше да имаме фенерче! — възкликна Донован. — Ако познавам добре Пат, всичко тук е разхвърляно по пода и ние ще изпогазим чашите й, докато стигнем до ключа за осветлението. Не мърдай, Джими, от мястото си, преди да запаля лампата.
Той пое напред пипнешком и издаде едно „По дяволите!“, когато ръбът на кухненската маса се вряза ненадейно в ребрата му. Достигна ключа и в следващия миг нова ругатня отекна в мрака.
— Какво има? — попита Джими.
— Крушката не светва. Сигурно е изгоряла. Чакай малко. Ще запаля светлината във всекидневната.